Измамници

Как калканът се прикрива от враговете си

Тя се приближава много умело чрез леко движение на перките

Отивате в аквариума с надпис “калкан”. Дъното е покрито с разноцветни камъчета, но не се вижда нито една риба. Ако размърдате камъчетата по дъното със стъклена пръчка, като изпод земята се появява калкан. Само след минута той отново лежи на дъното и очертанията му могат да се забележат единствено, ако се знае предварително къде се е разположил.

С калканите са правени следните опити: под аквариум с прозрачно стъклено дъно поставили шахматна дъска и скоро след това върху гърба на калкана се появили квадратчета, подобни на шахматните. Положили вестник и върху гърба му изпъкнали редове. Показателно е, че тези риби сменят цвета само на горната част на тялото си. Долната, върху която лежи рибата, не се вижда и затова си остава винаги едноцветна. Тази способност да се маскира е много изгодна за калкана. Рибата се прикрива от враговете си. Но по-важно е, че става незабележима за дребните рибки и те спокойно се приближават. На калкана му остава само да лапне нищо неподозиращата риба.

Не по-малко изкусен измамник е и рибката, наречена “увяхнал лист”. тя живее в реките на Бразилия. Очертанията на тялото є напомнят лист от топола. Тялото е силно сплеснато с маслиненозелен цвят и с тъмни напречни ивици, подобни на жилките на листата. “Листът” си има и дръжка - това е израстъкът на долната устна на рибата.

Рибата-лист е хищна и лакома и нейната прилика с листата на дърветата є помага незабелязано да се прокрадва към плячката. Тя се приближава много умело чрез леко движение на перките. Когато до жертвата остават няколко сантиметра, хищникът атакува и рибата изчезва в устата му.

За какво е гъшият клюн?

На този въпрос може би е лесно да се отговори: за да се късат с него части от растенията и да се използват за храна. Но при гъшия клюн има една особеност: в края му съществува чувствителен апарат. Това е система от нервни окончания, съсредоточени в съединителната тъкан. Учените обясняват, че рецепторите на клюна са различни при отделните видове и се различават един от друг. Защо природата ги е снабдила по този начин? Изследователите разясняват: за да се обезпечи избирателност при храненето. Съвсем естествено е - едни птици предпочитат едно, други - друго. А всички видове гъски имат своите разновидности на този чувствителен апарат - и всичко е според хранителните обекти.

А защо между живеещите един до друг /в една екологическа ниша/ гъски от родствени видове няма конкуренция за храна? Според класическата теория за естествения подбор индивидите, по - добре приспособени към дадени условия, трябва да стесняват тези, които са адаптирани по - зле. Но клюновете на всички, живеещи в съседство гъски, са добри, доколкото птиците се хранят избирателно: на едни им харесват дългите растителни листа, на други - късите.

Може ли да се погали мътеща яребица?

Биолозите дават положителен отговор на този въпрос. Подобно своеобразно поведение при мътене се наблюдава и при други птици: фазани, патици, гъски и други, които разполагат гнездата си на земята или над водата. Тези птици не отлитат, ако по време на мътене към тях се приближават хора или животни. По-скоро се стаяват, прилепват се неподвижно върху гнездото и допускат приближаващия се неприятел на съвсем близко разстояние, като разчитат главно на своята защитна окраска. В някои случаи птиците лежат толкова плътно над гнездото, че допускат да бъдат докоснати с ръка.

Тази характерна биологична особеност на някои пптици при мътене се дължи на влиянието на вътрешни и външни фактори, които диктуват тяхното поведение. От вътрешните фактори най-голяма роля играят хормоналните, особено хормонът пролактин, който през размножителния период нараства силно количествено в организма на птицата. От външните фактори първостепенно значение играят външните дразнители.

Силно проявеният инстинкт на споменатите по-горе птици да не отлитат от гнездото си и при най-критични моменти, с ъчетан със защитната є окраска, ги спасява в повечето случаи от хората, но не и от животните и селскостопанските си машини. Така, например, значителен брой от мътещите у нас яребици и главно техните люпила загиват по време на коситбата и жътвата. Това налага машините, които работят в полето, да бъдат снабдени с прости, но удобни подплашващи приспособления.

Автор: Чавдар Ангелов

trud.bg