Руц Толева се събуди с неясна болка в слабините. Всъщност май не беше в слабините. Болеше я дупето. Какво беше правила снощи? Да… беше на бар, там пи доста, после май си тръгна с някакъв мъж… да, точно така, един с татуировка на врата…. и после… чакай, защо я боли дупето?… тя се беше зарекла да не прави анален секс с непознати мъже… възможно ли е по някаква причина да е нарушила принципите си?… По всичко личеше, че май ги е нарушила… Ениуей, каза си Руц на любимия си език и тази думичка веднага я накара да се почувства неотделима част от световната попкултура. Ениуей, бейби… така биха казали колегите й от MTV, когато застане на една сцена до тях. А този ден неизбежно ще дойде.
Руц стана от леглото, отиде до банята, изми зъбите си и мързеливо довлачи болящото я дупе до лаптопа. Влезе в Google и написа името си в търсачката. Отново нямаше нищо ново за нея в мрежата. Вече цели две седмици… Това вече беше нетърпимо. Трябваше да действа и то веднага.
Руц се опитваше да извлича максимална полза от социалните мрежи. Профилът й във фейсбук имаше около 15 хиляди последователи. Далеч по-малко от страниците на фолкпевиците, които имаха по 300-400 хиляди, или фитнесгурутата, които събираха милиони. Но пък Руц беше преспала преди няколко месеца с един мъж, който отговарял за някаква класация на знаменитостите и той я беше сложил в списъка на “най-влиятелните бг личности в социалните мрежи”. Тази съмнителна титла временно бе утолила жаждата за световна слава на младата певица.
Сега обаче трябваше да предприеме нещо различно. Може би да даде интервю?… Добра идея, но на кого? Медиите напоследък не я търсеха, а в предишните й интервюта питаха само за аборта й и за бития полицай. Никой не се интересуваше от творческите й търсения. Тогава?… Ами да, ще си вземе интервю сама. И ще го подпише с някакво фалшиво име, уж че някакъв истински журналист го е направил. Никой нямаше да заподозре измамата, а и така щеше да си зададе точно ония въпроси, за които от години мечтаеше да я питат.
Руц се усмихна на находчивостта си и вдъхновено се хвърли в уютния жанр на селфи-интервюто.
Първо трябваше да измисли атрактивно заглавие. Нещо, което да грабва читателя, да загатва за силните емоции, които го очакват. Трябваше да е заглавие, което не можеш да подминеш.
РУЦ ТОЛЕВА – ПРЕСТЪПНО ТАЛАНТЛИВА
Ми не беше лошо, кво. А и си беше самата истина. Притесняваше я обаче думичката “престъпно”. След оня случай с бития полицай читателите може би щяха да направят неприятна асоциация.
РУЦ ТОЛЕВА – ГОЛЯМОТО БЪЛГАРСКО ИМЕ В СВЕТОВНАТА МУЗИКА
Ами и това си е вярно. Но пък е много дълго. Читателите са прости, затова заглавието трябва да е максимум пет думи, за да не ги изморява.
РУЦ ТОЛЕВА – СКАНДАЛНО ОТКРОВЕНА
Да! Това е. Жестоко е. Баси колко съм талантлива, помисли си Руц. Ставам и за журналистка. С каквото и да се захвана, го правя на световно ниво.
Сега трябваше да напише някакво въведение. Някакви подробности от сорта къде са седнали с интервюиращия, какво са си поръчали, какво е времето, дали е закъсняла за срещата, с какво е била облечена. Това бяха напълно ненужни тъпотии, но във всички интервюта по списанията, които Руц беше чела, правеха така. Явно си е задължителен атрибут в жанра.
“Броени седмици преди излизането на новия сингъл на Руц Толева се срещаме с нея в артистично столично кафене. Всички погледи са вперени в младата ексцентрична дама, която влетява в заведението едва пет минути след уговореното време, но се извинява така, сякаш е закъсняла поне половин час. Стилът й на обличане е нещо средно между ърбан шик и смарт кежуал. По погледите на околните разбирам, че ще интервюирам голяма звезда. Всички я познават, всички я гледат с любопитство. Руц си поръчва лате макиато и фреш от грейпфрут и започваме разговора. За музиката, за любовта, за шоубизнеса… за всичко”.
Руц прочете въведението. Хареса й. Точно така би трябвало да подхожда към нея един истински журналист – с огромно уважение към личността й и едва прикрито възхищение пред огромния й талант. Поколеба се дали не махне фреша и да остави само лате макиатото (което звучи адски западняшки и секси!), но се сети, че жълтите сайтове постоянно пишеха, че е алкохоличка и даже два-три пъти я бяха издебнали пияна в различни заведения, така че не беше лошо да си поизчисти имиджа с малко сок от грейпфрут.
Сега трябваше да измисли първия въпрос от интервюто. Трябваше хем да е нещо уж провокативно, хем да й даде възможност още в началото да покаже смайващия си интелект.
– Руц, когато попитах мои приятели да те определят с една единствена дума, повечето казаха “скандална”. Какво е скандалното в теб и нарочно ли го търсиш?
– Да, чувала съм ги и аз тия определения (смее се). Не бих казала, че съм скандална, просто средата, в която живеем е доста задръстена и изостанала и може би затова им изглеждам скандална. Скандално ли е да си единственият български изпълнител, който работи по световните стандарти и е познат в повечето европейски страни? Ако това е скандално – да, скандална съм. Скандално ли е да имаш позиция по важни обществени въпроси и да не се страхуваш да я изразяваш? Ако това е скандално – да, скандална съм. Окей съм с това.
– Спомена за успехите ти в чужбина. Как се стигна до тях?
– По единствения възможен начин – с много талант и труд. Виж, на Запад хората не са завистливи. Там оценяват звездите. Веднага щом те чуят, идват и ти казват: “Руц, това, което правиш, е на световно ниво”. Аз съм сигурна, че и тук колегите ми знаят, че музиката, която правя, е на световно ниво. Но никой не ми го казва. Предпочитат да се самозаблуждават, че и те са голямата работа, че съвременната българска музика била във възход, бла-бла, бла-бла… Просто тук, каквото и да правя, не получавам респонс.
(Това с респонса се получи много яко, помисли си Руц. Нека се чудят селяните кво означава тая думичка и да я търсят в Google, хахааааа…. Сега беше време да се попита нещо за новите й постижения в музиката).
– Новият ти албум вече е готов. Доколкото разбирам правиш лек завой в стила. Вярно ли е?
– Да, вярно е, но това не означава, че съм се отказала от предишния си стил. Напротив – и тук преобладава и соул и аренби, но вече има и елементи на ейсид-джаз. Просто се развивам, не мога да стоя на едно място. Това, което направихме, е много по-музикантско и е на световно ниво. Стилът се промени и защото реших повечето песни да ги направя фичъринг. Работих с велики имена като Илайжа Хорн, Дон Хикълман, Рони Елис и всеки от тях допринесе за новия ми стил.
(Руц беше сигурна, че изброяването на имена на несъществуващи музиканти неимоверно ще я издигне в очите на меломаните. Сега обаче може би трябваше да каже кога ще излезе въпросният албум. А как да каже кога ще излезе, като още изобщо не беше започнат).
– Звучи страхотно. Нямам търпение да го чуя. Кога да очакват почитателите ти новия ти албум?
– Ох, не знам. Аз съм тотална перфекционистка и постоянно доизпипвам нещата. Постоянно се връщам в студиото, за да дозапиша някой нов беквокал или да вкарам повече драйв в някое интро. Една от песните я записвахме над шест часа, представяш ли си!… Така че не знам кога ще излезе тоя албум. Ще излезе, когато всичко стане толкова съвършено, че да ми хареса.
(Време беше да вкара в интервюто и нещо жълтичко, за да привлече широката публика и да предизвика коментари във фейсбук. Нямаше нищо по-лесно от това – достатъчно беше да наругае някоя популярна личност. А коя беше най-популярната личност в България? Сашо от “Шоуто на Сашо”)
– Руц, ти си много активна в социалните мрежи и не се страхуваш да изразяваш позицията си по важни обществени теми. Наскоро разкритикува остро Сашо Тодоров…
– Виж, аз нямам нищо против Сашо Тодоров. Не му завиждам.
(Не можеше да го понася заради успехите му, но нямаше как да си го признае, защото искаше да изглежда широкоскроена).
– Пак казвам – нямам нищо против него. Това, което е постигнал, той си го е постигнал. Аз съм окей с това. Проблемът е, че той влияе на много хора, и то млади хора, неориентирани. Хора, които все още не са си изградили вкус и той им налага един меко казано лош вкус. С това не съм окей. Ето, аз правя аренби на световно ниво, работя с мегазвезди като Илайжа Хорн, Рони Елис… И вместо това да се покаже на телевизионната публика като един добър пример, като нещо, което е марка за качество и за високо изкуство, Сашо показва някакви псевдоизпълнители и ги налага като звезди. Ето това е проблемът. Ценностите се размиват.
– Но ти имаш страхотна кариера извън България. Какъв ти е проблемът със Сашо?
– Аз нямам проблем със Сашо. България има проблем със Сашо. Аз съм успяла на Запад, както казваш ти, и моята кариера не зависи от тоя сашо или оня сашо. Но онези, които идват след нас, поколенията ни, те ще берат горчивите плодове от сашовщината. И аз няма да си мълча. Просто не съм такъв човек. Аз съм бунтар, аз не се страхувам да говоря.
– Мисля, че това е добър финал на разговора ни. Благодаря ти.
– И аз ти благодаря.
Руц прочете интервюто и се усмихна доволно. Сега оставаше да измисли име на интервюиращия журналист. Трябваше да е нещо банално, някакво често срещано име. Например Петър Христов. Ами да! В България сигурно има стотици мъже на име Петър Христов. Какво пречеше някой от тях да е журналист?
Руц написа под заглавието “едно ексклузивно интервю на Петър Христов”, влезе във фейсбук профила си и натисна бутона SEND.
Иво Сиромахов
ivosiromahov.com
