Средновековната Охридска архиепископия никога не се е наричала „Македонска православна църква“, а точно това в Скопие масово се премълчава
Понякога липсата на диалог между София и Скопие има и неочакван положителен резултат. Когато институциите не разговарят достатъчно помежду си, започват да разговарят медиите. Така моя кратка публикация във Фейсбук беше препечатана от вестник “Труд”, а ден по-късно скопският вестник “Нова Македония” публикува пространен отговор на Тодор Петров под впечатляващото заглавие “Спас излъга за Македонската църква, но заедно със София лъжат за всичко, свързано с Македония”. Атаката е срещу мен, България, Гърция, Вселенската патриаршия, ЦРУ и какво ли още не, но се премълчава решението от 9 май 2022 г., което е основополагащо при разглеждането на спора.
Въпреки тези недостатъци, намирам това развитие за полезно. Щом официалният диалог между двете държави е в задънена улица, нека поне да разговаряме чрез своите медии - официалните ни езици са взаимно разбираеми! А когато се твърди, че някой “лъже”, има един много прост начин да установим истината: да оставим квалификациите настрана и да прочетем документите.
Какво всъщност реши Вселенската патриаршия?
На 9 май 2022 г. Светият и Свещен синод на Вселенската патриаршия приема историческо решение за църквата в Скопие, ръководена от архиепископ Стефан. То съдържа три съществени елемента.
Първо, йерархията, духовенството и вярващите начело с архиепископ Стефан са приети в евхаристийно общение. С това е преодоляна продължилата десетилетия църковна изолация.
Второ, на Сръбската православна църква, от която се е отделила църквата в Северна Македония, е оставено да уреди с нея произтичащите от това административни отношения и въпроси, при спазване на каноничния ред и църковната традиция.
И трето - нещо, което авторът на “Нова Македония” необяснимо пропуска - Вселенската патриаршия изрично постановява какво име признава. А то е “Охридска”.
Вселенската патриаршия уточнява две неща: юрисдикцията се разбира само в границите на държавата Северна Македония и се изключват наименованието “Македонска” и всяко друго производно от думата “Македония”.
Това не е мое тълкуване. Не е позиция на София. Не е позиция на Атина, а е официалното решение на Вселенската патриаршия от 9 май 2022 г.
Следователно читателят сам може да прецени кой казва истината, когато аз твърдя, че Вселенската патриаршия не признава името “Македонска православна църква”, а моят опонент обявява това твърдение за лъжа.
Има обаче още един неудобен документ
Особено интересно е, че потвърждение на тази хронология идва не от София, а от самото Скопие. Там на 24 септември 2026 г. “Църковен журнал” публикува анализ за противоречията между позициите на Кумановско-Осоговския митрополит Григорий и досегашната политика на архиепископа на Северна Македония Стефан.
Публикацията припомня, че още през 2018 г. именно Синодът в Скопие се обръща към Вселенската патриаршия за признаване на автокефалия. На 9 май 2022 г. идва решението на Константинопол, а след него продължават разговорите със Сръбската православна църква. Тук се очертава една по-дълбока сръбска игра: Белград приема наименованието “Македонска”, което Фенер изрично е изключил. Така чрез сръбския томос Скопие се опитва да постигне признаване на това наименование по заобиколен път - без обаче да е решен въпросът дали актът на една поместна църква може да обезсили изричното решение на Вселенската патриаршия относно името.
Следователно е разбираем днешният опит на Скопие да омаловажи ролята на Вселенската патриаршия, но това не променя парадокса, че за да бъде отречена позицията на София, трябва да бъде пренаписана и собствената институционална история на църквата в Скопие. Така неволно се връщаме към стария политически фолклор от времето на Вардарската бановина, според който, ако магаре се спъне на мост, виновна е България.
Ролята на сръбския томос
На 5 юни 2022 г. Сръбската православна църква действително предостави на архиепископ Стефан томос, с който признава автокефалията на неговата църква. Но преди връчването на томоса сръбските духовници заявиха, че след уреждането на окончателния каноничен статут трябва да последва “всеправославно съгласие и приемане”, поради което останалите поместни православни църкви ще бъдат уведомени и поканени също да приемат този статут. Само ден по-късно, на 6 юни, самата църква в Северна Македония заяви, че очаква томос от Вселенския патриарх, с който въпросът да бъде окончателно решен. Следователно дори за самата църква в Скопие сръбският томос не е означавал, че всички въпроси вече са приключени.
Следователно нито Белград, нито Скопие, не представиха своите действия като магическа формула, която автоматично задължава цялото православие, особено като се има предвид, че не е решен проблемът с името. Вселенската патриаршия е пределно ясна: “Охридска”, без “Македонска” и без производни на “Македония”. Българската православна църква също приема през декември 2022 г. факта на предоставената от СПЦ автокефалия, но използва наименованието - “Православна църква в Република Северна Македония”.
Следователно сръбският томос не е заличил проблема с името. Напротив - различните поместни църкви продължават да употребяват различни названия.
А как се е наричала историческата Охридска архиепископия?
Преспанско-Пелагонийският митрополит Петър при неотдавнашното му посещение в Цариград заяви, че е македонец, земята му е Македония и затова неговата църква е Македонска.
Едва ли някой е оспорвал правото му да определя собствената си идентичност.
Но повдигнах въпроса, че историята на Охридската архиепископия не може да бъде определяна със същия метод, при това ретроактивно. Защото средновековната Охридска архиепископия никога не се е наричала “Македонска православна църква”, а точно това в Скопие масово се премълчава.
Историческото название на Охридската архиепископия се развива през вековете, но в него трайно присъстват “България” и “цяла България”, а впоследствие се установява формулата “архиепископ на Юстиниана Прима (Охрид) и цяла България”. Показателно е, че това не се твърди само от български автори. В научна публикация Тетовско-Гостиварският митрополит Йосиф също описва традицията, според която охридските архиепископи използват титула “архиепископ на Юстиниана Прима (Охрид) и цяла България”. Това е особено показателно, защото авторът не е български историк, а архиерей на самата църква в Скопие. Ето защо въпросът ми към митрополит Петър остава: Ако днешната църква в Скопие претендира да бъде възстановената историческа Охридска архиепископия, готова ли е да произнесе пълното историческо име и титулатура на институцията, чието наследство претендира да продължава?
Един спор, който всъщност може да бъде полезен
Поради възможността за обмен на мисли, благодаря на “Нова Македония”, че публикува текста срещу мен. Не приемам личните квалификации като аргумент, но приемам полемиката като възможност. Можем безкрайно да спорим кой е “провокатор”, кой е “лъжец”, кой е “антибългарин” или “антимакедонец”. От подобни определения нито историята ще стане по-ясна, нито отношенията между България и Северна Македония ще станат по-добри.
Има друг път. Да поставим документите на масата в тяхната взаимна връзка: историческите документи на Охридската архиепископия, решението на Вселенската патриаршия от 9 май 2022 г., сръбския томос от 5 юни 2022 г., решенията на останалите поместни православни църкви.
След това спокойно и по възможност открито да разговаряме. Ако медиите в София и Скопие успеят да започнат такъв разговор там, където политиците все още не успяват, може би тази полемика няма да се окаже напразна.
Автор: Проф. д.н. Спас Ташев, ИИНЧ при БАН/ЮЗУ
trud.bg
