Сам по себе си въпросът изглежда риторичен. Как кому- на всички българи! Но, изглежда въпросът не намира винаги точния отговор, защото когато прочетох разговора, който „Словото“ така сполучливо и на време е провел с наши водещи лингвисти, писатели и философи, аз отново си го зададох. И този път отговорът не дойде от само себе си.
След като такива видни наши писатели и майстори на словото се безпокоят, значи работата не е толкова безобидна.
Действително ние забелязваме, че през последните десетилетия на изпити в университетите се явяват кандидат-студенти с много слаби познания по български език. Те пишат с грешки, изразяват се грубо и неправилно, с две думи служат си с езика лошо. При това говоря не за университети по технически науки, а по хуманитарни науки или в Академията НАТФИЗ, в която работата с българския език е между основните инструменти на бъдещите дейци на изкуствата. Да, това го разбрахме - явно в средните училища ученето по български език не върви добре. Не казвам, че преподаването е лошо, защото познавам достатъчно добри учители по български език и виждам, че те преподават по-добре, отколкото учителите, при които ние сме учили.
Значи нещо друго не достига на децата, за да могат те да се научат добре да четат и да пишат и още по-важно - да могат добре да си служат с езика.
Един от проблемите, разбира се, е намаленото четене. Днес децата, младите хора четат все по-малко книги. Те получават много информация по интернет и тази лесна и достъпна информация на пръв поглед заменя това, което ние получавахме чрез четене на книги. Разликата е огромна - по интернет получаваме информация, а от четенето на книгите - знание.
Но за да се стигне до това положение явно някъде веригата се къса- защото днес се издават много повече и много по-разнообразни автори, които би трябвало да интересуват нашите читатели. За съжаление вездесъщата „пазарна икономика“ (слагам понятието в кавички, защото по мнението на Лий Якока днес пазарна икономика има само в учебниците по икономика!) много лесно прехвърли интересите на децата към интернет посланията и телевизията, в чиято дейност има много повече възможност за печалби и влияние, отколкото в печатната литература.
Това състояние не ни помага в желанието да ги накараме да четат книги. Появиха се и много книги, които чрез повече игри и рисунки доставят това удоволствие на читателя, което по-рано носеше писменото слово и увлекателният текст в книгите. Това са част от причините, за да виждаме все по-рядко деца, понесли книги от читалището към дома си по време на ваканцията.
Липсата на връзка между литературата и ежедневния език ни доведе до това положение, в което децата, младите хора, а понякога и възрастните възприемат езика само от говоренето по телевизията. За съжаление там вече отсъства строг контрол върху езика на говорещите.
По-рано от екрана говореха обучени и школувани говорители, които следяха за езика си и начина, по който говорят. Защото знаеха, че те представляват живия език пред обществото. Днес по телевизиите всяка минута се появяват десетки журналисти, говорители по всякакви теми, водещи на предавания, политици и общественици, спечелили състезанията еднодневни звезди и популярни личности по принципа „той е популярен, защото е популярен“. Рядко някой следи за тяхната езикова подготовка. Да не говорим, че за говоренето на политиците в парламента и по средствата за масова информация никой не отговаря, дори те самите.
Очевидно тези учени, лингвисти, писатели майстори на езика, философи които най-добре познават силата на българския език и оценяват драмата, която е настъпила на полето на езика трябва да направят нещо. Най-първата реакция е - трябва ни строг „Закон за българския език“. Да, веднага казвам, че тази идея е много добра.
Само, че първо ни трябва достатъчно дълъг живот на парламента и много ясно поставена задача - за какво ще ни служи този закон и как той ще ни помогне да преодолеем езиковата катастрофа. Ако не успеем да поставим правилно тази задача, няма да можем да създадем добър закон. Трябва да помним, че имаме много закони които не вършат никаква работа и се преправят всяка година по няколко пъти. Не трябва да допускаме това да се случи и с бъдещия Закон за българския език.
Може би тогава вместо въпроса, който зададох в началото, просто ще възкликнем: „Колко е хубав този български език!“
Впрочем, Вазов го е казал най-добре.
Автор: проф. д. н. Любомир Халачев
trud.bg
