До онзи ден не ги познавах. Не бях чувала имената им. Те не са в медиите. Те са на площада. Някои са спали в палатките на Орлов мост, други не са. В идеен план обаче всички се смятат за „барикадисти“. Учили са много. Работили са на различни места. Говорят чужди езици. Облечени са с привидна небрежност. Предпочитат да си говорим на ти, но запазват онази лежерна учтивост, която е по-скоро въпрос на навик, отколкото на усилие. Имат самочувствие. Оптимисти са (почти).
Срещам ги недалеч от Орлов мост преди поредния протест. Пием наливна бира. Аз питам, те отговарят.
Кои сте вие?
Аз съм Валентина Долмова. На 32 г. Последните шест се занимавам с психология, специализирана в работа с предприемачи. Живях дълго време в Англия и се прибрах преди 2 г. в София. Това не е първият протест, на който участвам в България.
Аз съм Васил Рабухчиев, на 31 г. Завърших в Англия – бизнес и финанси. Живял съм също в Канада и Китай. Прибрах се в София през 2018 г. и работя в IT сектора. С група приятели участваме в протеста с различни инициативи. Например, изписахме със светлини думата
Оставка на Витоша.
Аз съм Георги Цветков, на 31 г. Завърших ТУ-София, специалност автоматизация. В момента се занимавам със сградна автоматизация. Работих 4 месеца в Ирландия. Правех същото, което правя и тук, но в един по-спокоен работен режим. Замислих се дали да не остана и да си дръпна жената, но в крайна сметка реших да се върна.
Аз съм Гаврил Тонев. Нa 27 г. Завърших компютърни науки и бизнес администрация в Американския университет в България. Последната година в университета стартирах IT компания заедно с няколко колеги и тя се разрасна до 60 човека днес. В момента съм оперативен мениджър в друга IT фирма. Прекарах няколко летни бригади в Щатите.
Кое натежа в решението ви да се приберете в България?
Валентина: Ние много сме обсъждали това помежду си. Всеки се прибира поради различна причина. За мен лично настъпи моментът на осъзнаване, че в кариерно отношение тук в никакъв случай не е по-добре от там, но за всички други аспекти от живота ми – родители, семейство, усещане за принадлежност и смисъл – мястото ми е тук.
Васил: И при мен е така. В един момент икономическите ползи отстъпват пред желанието да се чувстваш пълноценен. Освен това се отвори интересна професионална възможност и затова реших и дръпнах спусъка.
Няма как да разбера кои сте, ако не знам каква музика слушате...
Валентина: Аз съм от хората, които са минали през всякакъв тип музика, включително чалга. Престанах да я слушам, когато се прибрах в България. Защото, когато човек е навън, той я асоциира с нещо домашно и родно. Тук обаче тя вече му звучи долнопробно. Слушам поп и Z-rock радио.
Васил: Тук простотията често те залива отвсякъде, затова аз също гледам да си спестя поне чалгата. Харесвам по-старите парчета на Графа, Сленг, Кафе, Ъпсурт.
Георги: Рок и метал – Iron Maiden, Rammstein, Deep Purple, White Snake
Гаврил: Алтернативен рок от типа на Alt-J, но също Red Hot Chilli Peppers, Five Finger Death Punch, Disturbed, Gramatik.
Коя е най-звучната българска дума след думата „Оставка“?
Гаврил:
Непротивоконституционствувателствувайте.
Васил:
Благодаря е дума, която звучи добре.
Георги: Също думата
Народ.
С коя историческа личност бихте искали да поговорите днес?
Васил: Аз съм царист и бих искал да се запозная с Цар Борис III.
Валентина: С риск да съжалявам, ще кажа Айнщайн.
Георги: Левски.
Гаврил: Вазов. Харесвам как пише, как разсъждава. Също Никола Тесла.
Бихте ли се влюбили в човек, с когото не споделяте сходни политически възгледи?
Валентина: Вече го направих веднъж. В ретроспекция не мога да повярвам колко съм била глупава.
Васил: Аз го правя го през цялото време.
Гаврил: И аз.
Георги: Аз съм женен и отказвам да отговарям на този въпрос. Пък и жена ми всеки път казва, че трябва да протестирам за трима.
Според вас чувството на омраза или неприязън се насочва по-лесно към отделен човек или към група хора?
Валентина: Социалната психология твърди, че групата се мрази по-лесно. Ето, аз не мога да го мразя този човек - Бойко Борисов. Даже се опитвам да му намирам оправдания – може пък да е слаб, или луд, или твърде глупав. Същевременно нямам никаква толерантност към конструкцията ГЕРБ. Но пък това води до опасни генерализации и разделение сред хората – на комунисти, антикомунисти, герберисти, дабългаристи и т.н. Всяка генерализация е по дефиниция грешна.
Васил: Аз бих казал обратното. Нетърпимостта ми към даден политик не се проектира автоматично към хората, които го подкрепят. Това са различни неща. Това са различни хора, които не могат да бъдат поставяни под общ знаменател.
Гаврил: Всъщност най-лесно се мразят или обичат конкретни идеи, принципи, поведение.
А парите? Тях мразите ли?
Васил и Валентина: Не, изобщо. Парите сами по себе си нямат стойност. Те са само инструмент за пренасяне на стойност от едно място на друго. Затова няма как да бъдат мразени или обичани. Те обаче са средство да влияеш на света, да го променяш, да реализираш смислени проекти, да живееш добре. Парите помагат да се случват все нови и нови неща.
Знаете ли колко струва пакетче масло в магазина?
(Четири еднакви отговора) Да.
Съвременен политик, когото цените?
Васил: Малко от нас хранят лоялност и афинитет към конкретен политик. По-скоро припознаваме отделни идеи, отколкото дадена личност. И това донякъде ни отличава като поколение. Много хора, заради пристрастие към даден лидер, са склонни да приемат безкритично всичко, което той казва. Това не е нашето мислене. Всъщност единственият политик, когото следя в социалните мрежи, е евродепутатът Ги Верхофстат. Идеите, които лансира, понякога изглеждат ексцентрични, но всъщност са смели и прагматични. Мисля, че като цяло това е дефицит в европейската политика – ние сме много дипломатични и ни липсва директност и кураж, които да привлекат хората.
Валентина: Аз ще спомена Джасинда Ардерн, премиер на Нова Зеландия. От българските политици не мога да посоча примери. По същия начин не мога да застана безрезервно и зад конкретна политическа партия. Но това не означава, че няма да гласувам. Ние винаги гласуваме.
Георги: И аз не мога да се сетя за български политик, от когото искрено се възхищавам.
Гаврил: Аз ще спомена Макрон - заради екологичните му инициативи.
Васил: Искам да допълня нещо за политическите партии. Мисля, че много хора в последните години дават подкрепата си за различни партии в зависимост от моментната ситуация. Например, без да звучи прекалено агресивно, аз съм твърд антикомунист. Смятам, че комунистическото минало на страната е тежък товар, който носим. Но на последните президентски избори гласувах за Радев. Давам го просто като пример за това как понякога човек е принуден да върви срещу своите общи политически нагласи в името на някакво разумно поведение. Подобни вариации се случват при много хора и затова се получава такъв миш-маш. Така ще е, предполагам, и на следващите избори.
Как отговаряте на обвиненията, че всъщност сте ракетоносители на чужди политически проекти? Че ви манипулират и използват като миловидното младежко лице на грозни политически амбиции?
Валентина: Ние непрекъснато го чуваме това – че сме наивни, че ни яхат и че нямаме памет за миналото, която да ни предпазва от грешки. Аз лично намирам подобно говорене за крайно арогантно. Първо, на протест винаги ще има хора, които са различни от теб и с които ти не искаш да се асоциираш. Като си излязъл на протест е така - знаеш, че не си тръгнал на разходка. Второ, не разбирам защо хора на тридесет и повече години се третират като деца и младежи. На колко години се очаква да сме възрастни хора? Трето, да речем, че е така. Че нямаме опит. Това означава ли да нямаме гражданска позиция? Трябва ли да седим отстрани и да гледаме? Тук вече става въпрос не за това дали някой се възползва от нас или не, а дали имаме право на глас или не. Протестът може да се води от Отровното трио, от Да, България или някой друг, но това не означава, че аз нямам право да съм там и да заявя себе си. Утре, ако те са на власт и злоупотребяват с нея, аз отново ще съм на улицата. Това е въпрос на гражданска култура, а не на тънки сметки. Само когато има активно гражданско общество, е възможен равноправен диалог с властта. Само тогава тя ще престане да лицемерничи и да действа от позиция на силата.
Васил: Тук аз ще добавя, че съм разочарован, че сегашният протест не активизира дори повече обществена енергия. Изглежда, заявяването на гражданска позиция не е особено атрактивно занимание за нас, българите. Да не говорим, че много трудно можеш да повлияеш на хора, които са апатични или със закърняло мислене. Хората, които са си навили нещо на пръста, са абсолютно неспособни да възприемат нови идеи или да погледнат на света под друг ъгъл. И макар очакванията ми за крайния изход от протеста да са скромни, аз все пак правя това, което смятам, че всеки трябва да прави. Защото ако си тръгнал да се давиш, какъв е смисълът да спреш да плуваш.
Георги: Има много хора, на които просто не им се занимава да отидат на протест. Тяхното гражданско възмущение няма силата да ги вдигне вечер от дивана. Седят у дома и чакат някой друг да свърши работата. И тук искам да дам пример от моята област – автоматизацията. За да управляваш един процес, трябва да имаш обратна връзка и да знаеш какво се случва. В случая протестът е точно това – той е обратната връзка. Той показва дали резултатите са тези, които сме планирали или има нужда от промяна в управляващия механизъм. Протестът обаче може да изпълни тази своя функция само, ако има достатъчно хора на улицата. Хората трябва масово да кажат на тези горе, че нещата не са наред - ефектът от управлението им няма нищо общо с очакванията.
Валентина: От моя гледна точка, на фона на безобразията, които се случват в държавата, протестиращите сме твърде малко. И сме все едни и същи хора – предимно млади, предимно с образование, предимно с малки деца. През 2013 г. протестът беше гладен и имаше повече хора. Днес той е морален и хората свиват рамене – хайде, да ходят младите там да повикат.
Коя е най-голямата лъжа, която сте чули за протеста?
Валентина: Моята любима е от вчера – Божков плаща по 800 лв. на всеки протестиращ. По-рано беше само 50.
Гаврил: Според мен най-голямата лъжа я изрече Борисов – това, че на протеста е мафията.
Кое в протестите смятате за грешка? Какво мислите за блокадите? Много хора не ги одобряват.
Валентина: Грешка бе това, че допуснахме провокатори. Ние ги виждахме тези хора още от самото начало. Те са облечени различно, говорят различно, държат се различно. Но не успяхме да ги неутрализираме. Например, ако бяхме повече хора от протеста и по-добре организирани късно вечерта на 2 септември, подобни изкривявания нямаше да се случат.
Васил: Иначе одобряваме изцяло блокадите. Лъжа е, че са били платени. Познаваме лично хората, които отделяха от времето си, за да са при палатките. Блокадите бяха изключително добре организирани и съвсем културни. Пропускаха се всички коли със специален режим на движение, понякога и градски транспорт. Не се вдигаше излишен шум. Не се трупаше боклук. Това бе последната фаза на един мирен, цивилизован граждански протест.
Гаврил: Освен това блокадите бяха страхотна възможност за среща на протестиращи и непротестиращи и за сближаване на мненията им. Докато бяхме там, непрекъснато се спираха граждани и разговаряха с нас, спореха, ние обяснявахме, те задаваха въпроси, ние отговаряхме. Блокадите се оказаха център за мирен дебат и обмен на идеи.
Васил и Гаврил
Кой е най-големият ресурс на България днес?
Хората. Особено най-младите - тези, които още не са минали през университета. Това е големият потенциал, макар за развитието му да е нужно време. Иначе най-достъпният ресурс, който може веднага да се използва и да има съществен ефект, това са българите в чужбина. Трябва ни точно тази критична маса от свободни и успели хора. Но вместо това ние отново се цепим на такива, които бачкаме в България, и онези от чужбина, дето все много знаят.
Кое е това, което ви обезкуражава в България днес?
Георги: Провалът на прехода. Неосъществената амбиция на родителите ни да сме държава с европейска уредба, а то се получи, че уж влязохме в ЕС, а не сме излезли от Варшавския договор.
Васил: Освен това разочароващо е повърхностното мислене на много българи. Задоволяването на някакви минимални материални нужди се оказа достатъчно, за да се почувстват комфортно. Една западна кола на старо, един малко по-голям апартамент, през лятото на море в Гърция и до тук. Толкова са ни амбициите и мечтите. И това е просто влудяващо. Не може да е толкова ниска летвата ни. Не може да мислим, че така сме добре. Не, не сме добре. Ние сме много, много назад.
Кой е ключовият глобален проблем, който не търпи отлагане?
Валентина: Според мен основният проблем на човечеството днес е наложеният индивидуализъм. Особено в западния културен контекст. Индивидуализмът е другото лице на егоизма – всеки да се оправя сам. А това по никакъв начин не помага за решаването на който и да е друг глобален проблем.
Васил: Има много универсални проблеми, но за мен на първо място е глупостта и липсата на качествено масово образование. Настоящите форми на обучение са абсолютно неадекватни за нуждите и нагласата на хората да се образоват. Това е фундаментален въпрос и липсата на решение води не просто до пропуснати ползи, а до застой и регрес.
Георги: Към това ще добавя екологията. Гори, води, въздух – всичко това е изчерпаем ресурс. Oк, за нас ще има, но за тези след нас?
Гаврил: Ами аз да обобщя. Населението на земята ще продължава да се увеличава и без правилно управление на ресурсите, без добро образование и без общи усилия перспективата е мрачна.
По какво бихте искали да приличате на родителите си и на тяхното поколение?
Васил: По тяхната издръжливост и упоритост. Защото ние сме малко разглезени. Ако нещо не ни хареса, веднага се прехвърляме на друго. Ние сме много бързи да сменяме разни неща – във всякакъв аспект – професионален, социален, личен. Докато те някак по-добре разбират смисъла на постоянството и лоялността.
Гаврил: Освен това са имали по-голямо усещане за заедност. Това ни липсва днес.
По какво не бихте искали да приличате на тях?
Родителите ни са имали много по-ограничени възможности, по-ограничен избор и може би затова не са се научили да поемат рискове. С други думи – липсва им достатъчно кураж и инициатива.
Но пък в строго личен план са взимали големите решения да създадат семейство или да имат деца, с много по-голяма лекота и смелост отколкото ние днес.
Свързвате ли родината с националното знаме? На протеста има много знамена.
(Четири еднакви отговора) Да.
Нуждае ли се човек от родина?
Васил: Ако дълго време си живял транзит, много лесно можеш да минеш без този аспект от живота. Той започва да ти липсва само, ако познаеш тежестта на това да имаш родина и след това се откъснеш. Тогава вече става проблем.
Валентина: Родината е част от самоидентификацията. Къде принадлежиш? Кой си? Какъв си? Не че не можеш да живееш без нея. Можеш, разбира се. Но нещо в теб ще остане непълно.
Допускате ли възможността един ден да се занимавате професионално с политика в България?
Георги и Гаврил: По-скоро не.
Валентина и Васил: По-скоро да.
Бирата свърши. Протестът започва.
Роси Михова
https://offnews.bg/
