В лицемерна и хищна Европа, където сме и ние, а още по на запад и другите ни „честни партньори-господари“, сме във властта и под робството на войнстващия атеизъм. Иначе казано, поробени от абсолютизиране на материалността, на материалната обусловеност, на материално детерминирания свят. Това ще рече, че Бог е отхвърлен от човешкото съзнание. Скъсани са всички нишки с Него. А когато човешкото същество загуби или, още по-лошо - отхвърли Бога, неизбежно попада под робството на страшния принцип „Всичко е позволено“, за който с огромна откровеност говори Ф.М.Достоевски чрез своите герои от „Братя Карамазови”.
Следва разпад на човека. Той вече не е личност, а индивид – като всяка друга бубулечка – нищожество, нищо. В душата му зейва не просто пропаст, а бездна, в която сам той неспасяемо пропада. Вътре, в себе си. Тъмна, черна бездна, в дъното на която е лабиринтът на човешкото падение. В средата на лабиринта святкат единствено очите на съкровището-звяр.
/по „Животът – огледална авантюра“ на русенския философ Петър Г. Петров/ И от този лабиринт изход няма за хора, които, самозабравили се в своето заслепение за власт и пари и зверска чудовищна ненасита, в своята алчност и цинизъм грабят до шушка народа си, издевателстват всякак над него, обричат народа си на глад и мизерия.
/Защото след „загрижеността“ и мерките срещу коронавируса ни чака глад, страшен глад. С какво ще си купуваме храна, като нямаме пари?Не че преди епидемията парите стигаха!/ Осъществяват демоцид, слугувайки на доктрината на политическия „елит” отвъд океана. Управляващите у нас мислят единствено за себе си, за властта и парите си, които са всъщност пари на народа. Вместо, дори и в тези трудни времена, да се грижат и да помагат на бедните, всичко отива пак в джобовете на богатите. Те са най-нуждаещите се. Да не би да останат гладни.
И с претенции да казват, че са личности! Ега си безочието! И нямат срам. Нашият политически „елит” е група /както сами се определят високопарно и се дистанцират от народа си – политическа класа/ на жалката посредственост, а в голямата си част - на необразованост. Те са още проява на невежеството и неграмотността. Вижте ги в парламента, в правителството, по министерствата, а също и на по-ниски управленски равнища. Нека да прочетат по някоя книжка. Например, поне последните страници на „Възкресение“ на Л.Н.Толстой, където се цитира Евангелието: „Търсете Божията правда. Останалото ще ви се придаде.“ А те търсят само останалото и нямат насита.
Нека да знаят, че не е вярно определението за личност, което ни задължваха за зубрим от учебниците по комунизъм – че личността е съвкупност от обществени отношения. Но дори и това определение не може да покрие, да спаси безнадеждния им човешки разпад.
Защото личността е самоосъзната, тя има и съзнание за връзка с Бога. Личността, постига смисъла на живота си, пълноценността си в света, чрез своите божествени „параметри“ –
свободата – разбирана и приемана преди всичко като отговорност
към другите;/
разбирай – бедните,които са и най-нуждаещи се/
любовта – също разбирана и приемана преди всичко като отговорност
към другите;
творчеството – и то приемано като отговорност
към другите. Разбира се, че трябва да добавим неизбежно и
човечността – топлата и задушевна човечност – а също и способността да се създава
красота. В името
на Бог и на другите. Тогава човешкото същество, постигайки в живота си тези „параметри”, които в духовните селения са неразривно цяло, постига смисъла на живота си, своята личностност, своята богосиновност и богоподобие. Казано по-простичко, тогава човекът постига в себе си онова нещо, което може да топли отвътре. То се нарича „Онова нещо, което може да топли отвътре“. Но понеже „Онова нещо“, са го виждали, че може и да свети, още от времето на патриарх Теодосий Търновски, който, когато се молел в уединение, излъчвал сияние в тъмнината, може да се нарече и „Онова нещо, което може да свети отвътре“! То е проява на върховна личностност.
Пламен Иванов
