Архимандрит Антим, игумен на манастира „Седемте престола“, в интервю за Агенция Фокус“.
Фокус: Осеновлашкият манастир „Рождество Богородично“, известен още като „Седемте престола“, е сред най-популярните манастири в българските земи. От кога съществува той и каква е неговата история?
Архимандрит Антим: Манастирът датира от края на 10 век – началото на 11 век. Историята му е като на всеки един манастир от това време. Създаден е с много обич, труд и грижа от местното население. По време на турското робство е опожаряван многократно. Манастирът е създаден от фамилия, състояща се от седем братя. Всеки от тях е искал да направи своя църква, но са решили да се обединят и да направят седем престола в една църква. Всъщност точно от това идва уникалността на манастира и заради това той носи името „Седемте престола“. В храма има седем олтара, на които може да се извършва богослужение и всеки от тях е посветен на различен празник от църковния календар. Църквата е уникална по своята направа – седем престолa не се срещат под един покрив никъде в цяла Европа.
Фокус: Какви са другите легенди, които се свързват с манастира?
Архимандрит Антим: Легенди и предания има много. Много тясно е свързан манастирът с името на Вълчан Войвода, който е от този край и се е укривал тук. Той и неговата хайдушка дружина са водили много битки и са използвали манастира като убежище и сборен пункт, в който да вземат решения за своята съпротива срещу враговете. Точно по тази причина манастирът е опожаряван многократно. Друга любопитна история е, че през 1733 г. манастирът е обграден от турския аскер, който избива всичките 13 монаси. И това като цяло са митовете и легендите, свързани с манастира. Той, разбира се, е бил голям духовен център както през Възраждането, така и преди и след това. Вече след Освобождението, в нашето съвремие, манастирът е тясно свързан и с живота на българския поет и писател Иван Вазов, който е идвал много често тук, за да твори. Именно в „Седемте престола“ той създава своето известно стихотворение „Клепалото бие“. В манастира прекарва последните дни от живота си и един друг български творец, който обаче е забравен след смяната на режима през 1944 г. – Змей Горянин. Той е погребан на територията на манастира и всеки, който желае, може да посети неговия гроб. Чел съм и че името на Алеко Константинов се свързва със „Седемте престола“, но няма пряко потвърждение на това. Докато за Иван Вазов има все още свидетелства от местни хора – баби и дядовци, които в момента са много възрастни, но помнят и са имали лични контакти с него тогава. По принцип във всеки един манастир има легенди кой е идвал и кой – не е, и спокойно можем да предполагаме, че е бил тук и Васил Левски, и кой ли не, но това са просто хипотези.
Фокус: Кои са най-интересните музейни сбирки, които могат да се видят в манастира?
Архимандрит Антим: За съжаление, през 70-те и 80-те години на миналия век, когато са предприемани ремонтно-строителните дейности по манастира, почти всички музейни сбирки, които са оттогава и са описани по каталозите, вече не съществуват. Така наречената библиотека на музея е почти унищожена, запазени са съвсем малко писмени паметници от тази сбирка, която е имало тогава. Имаме един миней, който е подарен от руската императрица Екатерина Велика. Имаме, разбира се, стари евангелия и стари богослужебни книги, но като цяло са останали много малко писмени паметници от тази тогава съществуваща библиотека - къде са иззети по музеи, къде са иззети по читалища и след това не са върнати. В манастира „Седемте престола“ в момента се съхранява уникална икона, която е от самото начало на възникването му. Тя датирана от 10 век и е Богородична. Казва се „Житийна икона“ и има изписани сцени от живота на Света Богородица – от раждането й, от въведението й в храма,, от Благовещение и т.н. Това е най-ценният исторически, културен и художествен паметник, който манастирът притежава в момента.
Фокус: Наблюдава ли се интерес от страна на туристите към манастира?
Архимандрит Антим: Не водим статистика колко броя туристи посещават манастира, но факт е, че това е туристическа дестинация, която се намира в прекрасна местност с красива природа. Силно развит тук е така нареченият поклоннически туризъм – хората идват, но, за съжаление, не с духовна насоченост, а повече като туристически обект го посещават.
Фокус: Ежегодно на 8 септември се чества храмовият празник на манастира. Защо е избрана точно тази дата? Какво сте предвидили за празника тази година?
Архимандрит Антим: Датата не е избрана случайно. Манастирът има своето име „Седемте престола“, но има и централен престол, който е посветен на празника „Рождество Богородично“ и самият той се казва и така. Тъй като на 8 септември православната църква почита рождеството на Пресветата Богородица, съответно ние имаме храмов празник, който всяка година се отбелязва тържествено.
Тази година, както подобава на един такъв празник, имаше утринно богослужение, което започна в 8.00 часа. След това от 9.00 часа имаше празнична света литургия, а в 11.30 часа - празничен водосвет и курбан. Тази година особеното на празника за наша голяма радост и чест е, че Негово Светейшество Патриарх Неофит прие поканата ни и присъства лично на богослужението, благослови вярващия народ и се срещна тук с хората. Това е голямо благословение, чест и празник за всеки един манастир и за всяко едно духовно братство.
Фокус: Какво бихте пожелали на всички православни християни по повод празника?
Архимандрит Антим: Във връзка с празника „Рождество Богородично“ бих пожелал на всички православни българи и всички православни християни да бъдат преди всичко живи и здрави, да се усилват във вярата и да следват примера на Божията Майка, която още от рождението си и от детските си години възлюбва бог и посвещава целия си живо в служение богу. Нека и ние по нейния пример да се опитаме да бъдем добри християни и да вървим по стъпките на правия път, да следваме бога, да бъдем боголюбиви, да бъдем братолюбиви, да имаме любов към бога и към всички наши братя, за да можем да бъдем едни добри и достойни последователи на Господа Бога Исуса Христа.
Цветилена СИМЕОНОВА
агенция "Фокус"
