Може ли филма "Аватар" да ни депрограмира?
В началото на конфликта между Хамас и Израел публикувах поста си „Птеродактили над Израел”, в който сравнявах инвазията с делтапланери на бойците от Хамас, със сраженията на туземците от филма „Аватар” с цивилицованите чуждопланетни нашественици.
Помним, как илиони хора по света стояха на опашки, харчеха пари, носеха 3-D очила в кината на тъмно в продължение на три часа, идентифицираха се с високите сини хора с остри уши, вълнуваха се, докато се нижат надписите, и просто не се интересуваха от факта, че действителни човешки същества страдат от същата съдба както компютърно генерираните хуманоидни творения на екрана, макар и без чудотворен щастлив край.
Представете си, ако дори една десета от хората, които симпатизираха на тези сини същества, отделят три часа, за да прочетат книга, или да гледат филм за народите на Ирак, Афганистан, Пакистан, Йемен, или Иран. Нашата истинска планета тогава ще бъде различен свят.
„Аватар” е полемичен филм, критикуващ американския империализъм като цяло и в частност американската агресия срещу Ирак. Филмът описва американски опит да нахлуе и окупира далечната планета Пандора, за да експлоатира нейните минерални ресурси - точно както САЩ нахлуха и окупираха Ирак, отчасти заради неговите петролни ресурси, няколко години преди заснемането на филма. „Аватар” приканва публиката да се идентифицира с жертвите на американската агресия, на екрана местното население „На'ви”, за да сподели скръбта си от унищожаването на тяхната култура и екосистема и да аплодира военната им съпротива срещу американските агресори. Камерън бе доста успешен в създаването на реалистичен и завладяващ измислен свят на Пандора и в убеждаването на масовата американска публика да се идентифицира с жертвите на американския империализъм.
Забележително е, че Камерън успя да убеди масовата американска публика да приветства военната съпротива срещу американския империализъм. Как го направи? Първо, той го направи наопъки. Ако беше изобразил планетата Пандора като по-суха, като в романа „Дюн”, и беше направил На'ви да изглеждат като араби, или мюсюлмани, публиката не би могла да се преструва, че не е наясно с неговото про-съпротивително послание. Ако бяха принудени да признаят, че филмът недвусмислено се опитва да ги убеди да аплодират иракската, афганистанската и палестинската съпротива, по-голямата част от американската публика, с промита мозъци от 90% еврейския Холивуд щеше да се откаже да гледа филма.
Но тъй като Пандора е тучна, задушна планета и в джунглата и На'ви изглеждат повече като индианци, обитаващи басейна на Амазонка(високи и със синя кожа), отколкото западноазиатски мюсюлмани, публиката е приспана да се преструва, че филмът всъщност не е за войната в Ирак. Това и дава възможността да аплодира съпротивата, която по време на пускането на филма успя да убие значителен брой американски войници, като се преструва, че не знае за какво иде реч.
Камерън улеснява този косвен акт на „предателство“ (към американския империализъм) чрез сюрреалистичното, съновидно качество на филма, което приспива зрителя в умишлено прекъсване на неверието, придружено от желание да се потопи напълно в алтернативната реалност на филма. Подривното послание на „Аватар” е кодирано в логиката на съня, която, както отбелязва Фройд, често използва символни образи, за да представи техните противоположности. Като превръща Пандора в тучна, влажна планета, а джунглата – противоположна екосистема на сухата Западна Азия, Камерън използва логиката на съня, за да сигнализира, че неговият филм е за иракската и афганистанската съпротива. И тъй като мечтите са светът, в който нашите скрити желания излизат наяве, но все пак са прикрити, Камерън изглежда се е докоснал до дълбоко скритото, силно потиснато американско желание да избяга от Империята и да се присъедини към Съпротивата.
Днес, когато по-голямата част от американците на възраст между 18 и 24 години напълно подкрепиха палестинската съпротива в нейната война „Ал-Акса” срещу ционисткия геноцид, това е удивително развитие.
Научната фантастика дава на режисьорите (и авторите) идеална възможност да използват отчуждението и свързаните с него ефекти, за да накарат публиката да погледне със отворени очи на сцени, които винаги са приемали за даденост, но не са виждали наистина. Подобно на фентъзито, научната фантастика обикновено поставя човешките действия в далечни времена и места, така че публиката вижда познатото пресъздадено като непознато. Например, Аватарът на Камерън дистанцира своята критика на американския империализъм, като го поставя в „далечния “ свят на бъдещото изследване на космоса.
Научната фантастика израстна от големия разказ за прогреса, който доминира на Запад от 18-ти до 20-ти век. През този период конвенционално образованите западняците загубиха вяра в традиционните религиозните митове и ги замениха с вяра в науката и прогреса. Неслучайно това е и периодът на западната империалистическа колонизация на по-голямата част от света. Научната фантастика възниква като клон на литературата, който едновременно възхвалява науката и силата, която тя носи за завладяване и колонизиране, и същевременно критикува научния мироглед и съпътстващите го имперско-колониални завоевания.
