Сигурно на всички ни се е случвало да повишим тон на някого, който е минал границата в общуването с нас- нагрубил ни е, присмял ни се е, държал се е грубо. Сигурно много от нас са забелязвали как човекът отсреща остава изумен от нашата реакция, без да си дава сметка, че тя се явява ответна на неговата.
Всичко това се получава, когато човек няма ясен поглед върху себе си. Когато си е позволил да проявява дадени черти в държанието си, без да се опитва да се съди, укорява и коригира. Така той, практикувайки ги с времето, ги прави част от характера си и напълно загубва представа, че ги проявява. Тогава такива хора приемат за съвсем нормално да се държат по начин, по който не се смята за приемлив спрямо обществените норми и срещайки същото отношение като отговор отсреща остават в недоумение. Това е особен вид закърняване на мозъка. Такива хора съдят, но не позволяват да бъдат съдени. И всичко това е, защото в тяхното съзнание отсъства способността да се наблюдават.
Съществува и друга категория хора. Тези, които осъзнават отрицателната проява на постъпките си, но винаги намират оправдание за тях. Те напълно съзнават какво ги е довело до това да се държат обществено-неприемливо и напълно извиняват действията си. И макар така благосклонно да гледат на себе си, те са безпардонно арогантни към същите прояви от другите. Такива хора не се опитват да разберат защо човека отсреща се държи по някакъв начин; никога за нищо не го оправдават и не намират извинение за постъпките му. Това се нарича да правиш изключение, но само за себе си. Тук мозъка вече не е закърнял. Той работи на пълни обороти, но в полза на егото. Отново липсва способност на трезва преценка.
Много хубаво и кратичко го е казал професорът от цитата по-долу. Философски.
Единствена загадка остава това, защо след като вече знам, че недъзите на характера са толкова вкоренени в нас, та дори не ни правят впечатление или това, че ни правят само чуждите, а за нашите винаги намираме оправдание...защо продължаваме да живеем така. Като пълни тъпанари.
"Аз съм професор по философия"
" Ако можехте да дадете един съвет на всички хора, какъв би бил той?"
"Никога не прави компромис със себе си"
" Какво точно означава това?"
"Хората обичат да си намират извинения. Те поставят хората в морални категории, в които не желаят да поставят себе си. Например, хората обичат да мислят, че когато излъжат, то е само защото е абсолютно наложително. Но ако някой друг излъже, това означава, че е нечестен. Така че не правете компромиси със себе си. Ако си крадец, не се оплаквай, че са те ограбили."
People of New York
"I'm a philosophy professor."
"If you could give one piece of advice to a large group of people, what would it be?"
"Never make an exception of yourself."
"What does that mean?"
"People like to make exceptions of themselves. They hold other people to moral codes that they aren't willing to follow themselves. For example, people tend to think that if they tell a lie, it's because it was absolutely necessary. But if someone else tells a lie, it means they're dishonest. So never make an exception of yourself. If you're a thief, don't complain about being robbed."
Персефона Коре
https://www.facebook.com/hkoemdzhieva
