Берлинската полиция получи право тайно да влиза в частни домове, за да инсталира шпионски софтуер, след като германската Камара на представителите одобри мащабни законодателни промени.
Подкрепен от управляващата коалиция от Християндемократическия съюз на Германия и Социалдемократическата партия, и опозиционната „Алтернатива за Германия“, законът дава на полицията широки нови правомощия както върху физическото, така и върху дигиталното наблюдение.
Новият закон позволява на властите тайно да влизат в дома на заподозрян, за да инсталират шпионски софтуер, ако отдалечен достъп не е възможен. Берлинската полиция вече може законно да извършва физически взлом за дигитално наблюдение. Актуализираните правила позволяват също така телефони и компютри да бъдат хаквани за наблюдение на комуникацията. Полицията може също да поставя камери в частни домове, ако смята, че някой е в сериозна опасност.
Приетият закон разширява и наблюдението на обществени места. Властите вече могат да събират телефонни данни от всички в даден район, да сканират регистрационни номера и да противодействат на дронове. Те могат да използват разпознаване на лица и глас, за да идентифицират хора от снимки при наблюдение. Реални полицейски данни могат да се използват и за обучение на изкуствен интелект. Критиците твърдят, че това рискува злоупотреба и намеса в личния живот.
В Берлин се наблюдава ръст на престъпността. През 2024 г. полицията регистрира над 539 000 нарушения – повече от предходната година. Насилствени престъпления като нападение и домашно насилие също се увеличиха. Властите признават, че има нарастващ проблем с престъпленията, включващи млади хора и мигранти, особено в големите градове. Повече от половината от всички престъпления остават неразкрити.
Опозицията срещу закона нарасна след приемането му. По време на дебата депутатът от Зелената партия Васили Франко заяви, че законът изглежда като списък с желания за държава с прекомерен контрол над своите граждани. Групи за граждански права наричат разширеното използване на изкуствен интелект и разпознаване на лица „масивна атака срещу гражданските свободи“. Според критиците поправките в закона, които се прокарват като политика за сигурност, всъщност е установяването на авторитарна държава за наблюдение.
Валентин Любенов
1 month before
Ако това се ползва за борба с престъпността - добре. Но,мисля си,че се развихря тотална политика на цензура и ограничения. Нещо ми напомня за началото на 30-те години на 20-ти век в Германия.Така е започнало.
Коментирай