В ранния следобед след края на обедната почивка старата общинарка, леля Цеца допиваше кафето си и въздишаше по главния герой на сапунения сериал, чийто пореден епизод вървеше по телевизора. Споменатият апарат, кой знае как, се бе озовал в кабинета, където всъщност - не би трябвало да го има.
Пред леля Цеца стоеше и пуснат компютър, но прашните му монитор и клавиатура показаха, че почти не се ползва. Общинарката изпитваше дълбока ненавист към новите технологии и отказваше да работи с тях, освен в много крайни случаи и тогава обикновено, търсеше чужда помощ. "Леле-мале, какво ми дойде до главата на стари години! - вайкаше се леля Цеца- За какво ми е тази машина, та аз цял живот съм обслужвала три квартала без нея! Не искам да се занимавам с безумията на младите! Те все са нетърпеливи, все бързат, но аз знам - важен е опитът, важна е традицията! В тази община баба ми е водила картотеката, после я пое майка ми, а сега я водя аз, и то - винаги и само на хартия! Традиция е това, традиция! Доказана с времето! А младите - те ли мен ще учат... "
Тъй като кабинетът бе на първия етаж, унеса на общинарката бе прекъснат от фигура на млад, брадат и дългокос мъж, който мина под прозореца и се запъти към входа на сградата. Човекът бе облечен много бедно и дори нямаше дрехи, а бе загърнат в нещо, като чаршаф. След малко на вратата се почука и споменатия мъж влезе в стаята.
- В обедна почивка съм! Напуснете! - извика леля Цеца, изнервена, че отвличат вниманието й от сериала.
- Но почивката Ви би трябвало да е свършила преди 20 минути... - понечи да възрази човекът.
- Ти ли ще ми кажеш, кога свършва почивката ми бе, говедо! - наежи се леля Цеца и изправи огромните си телесна срещу младежа - Вън!
"Аман от прошляци!- промърмори Общинарката, след като човекът покорено излезе - нямат никакво уважение към държавните служители!"
В интерес на истината, трябва да отбележим, че ако леля Цеца видеше през прозореца, как гражданин слиза от скъп автомобил - тя беше далеч по-благосклонна и отзивчива. Но сега сериалът свърши с неочакван край, липсата на желаната развръзка изнерви възрастната общинарка и бедния младеж трябваше да си го отнесе...
След малко на вратата пак се почука и влезе Началник-отдела:
- Какво става, Цеце, някакъв човек чака отвън...
- Ами - да влиза, де, да влиза, защо не идва... - засуети се Общинарката угоднически.
- Какво желаете? - попита с открита неприязън леля Цеца, след като младия мъж влезе.
-Бих искал да построя малък параклис, където да водя Своите проповеди - промълви Човекът и от очите му заструи светлина - Дано повече хора да ги чуят!
- Да, да- отегчено промърмори леля Цеца - вие, всичките търговци това искате - повече хора! Ама сега е криза! Криза - схващаш ли? Къде ще строиш това... какво беше... Мястото твое ли е?
- Не, но...
- Какво "но", какво "но" - той още не е купил мястото, щял да ми строи!
- Но нали Земята е на всички... - понечи да възрази младият мъж.
- Земята е на този, който я владее по закон! - кресна леля Цеца.
- Значи Земята е на Отца Ми, защото Той я владее, а значи е и моя, защото в Мене е Неговото благоволение! - кротко обясни Странникът
- Добре, добре! - вече по-кротко каза Общинарката - Покажи ми пълномощно, че можеш да се разпорежда от Негово Име!
- Но аз нямам такова! - изуми се Човекът - Всички знаят, че казвам Истината!
- Никой не го интересува какво казваш! - отново повиши глас леля Цеца- Тук се работи с документи! Щом нямаш пълномощно - няма строеж! Баща Ти защо Те праща Теб? Той къде е?
- Той Е навсякъде! - благоговейно каза Младежът и лицето Му се озари.
- Така значи - ходи навсякъде, а тук не може да дойде! - вече истински се ядоса общинарката
- Но, Аз Съм тук, от Негово Име- кротко рече младежът.
- Документ, момче, документ! - рече леля Цеца и се опита да се усмихне, защото в стаята отново влезе Началник-отдела - Имаш ли одобрен архитектурен проект за строеж?
- Всички одобряват градежа на Моя храм- кротко рече Странникът.
- Не е важно дали съседите го одобряват, или не - съзъклятнически смигна леля Цеца - важно е Общината да го одобри! Общината е над всичко!
И старата служителка се изпъчи гордо.
Младият мъж слушаше смирено, но по вида Му, леля Цеца отгатна, че не разбира думите й.
- Виж какво, моето момче - рече тя роболепно - дори и да не са ти изрядни документите, ние бихме могли да си затвори очите... Не се съмнявам, че заедно ще измислим нещо... Ако ме разбираш...
- Аз Съм тук, за да отварям очите, а не да ги затварям! - каза тихо, но твърдо младият мъж.
- Ама ти, какво - отново се ядоса Общинарката - щял да ми отваря очите! Да не ти пратя инспектори, че на тях очите са им доста отворени! Не че не може е те да си ги затворят... Нали ме разбираш... Как се нарича фирмата ти и как е регистрирана по Търговския закон?
- Тя носи Моето Име - отговори Младежът
- Значи си едноличен търговец - отегчи се общинарката- Научете ги тези абревиатури бе, хора! Ще ми трябва и актуалното й състояние!
- Тя съществува от 2000 години... - възрази Странникът.
-Аз искам актуалното състояние на фирмата към днешна дата! - кресна леля Цеца и нервно си повдигна очилата
- Добро е... - смънка Младежът.
- Ще си извадиш подпечатан документ! - викаше общинарката - Аз ще преценя, дали е добро!
Друго ще правиш ли в тази сграда, какво беше... Параклис?
- Не, само ще беседвам с учениците Си.
- Щом имаш ученици, ще ми донесеш и майсторско свидетелство по Закона за занаятите! - нареди леля Цеца - Какво друго ще правите?
- Нищо, най-много да хапнем - промълви Младежът - и то само хляб и риба...
-О-хо, мой човек - тържествуващо викна общинарката - ще ти трябва и разрешение от Агенцията по безопасност на храните, и хладилници, и сертификат за произход на рибата...
- Тя също е на Отца Ми, а значи и Моя - възрази Младежът
- Тогава трябва да добавиш и документ за производител! - отсече леля Цеца и погледна Странника твърдо и безкомпромисно - Осигури ми всички тези документи и тогава ела отново, за да ти определя и заверя аз работното време! Ако не можеш да намериш някой документ, ще се разберем някак... Ако ме разбираш...
Младият мъж напусна кабинета, а леля Цеца уморено се отпусна в удобния въртящ се стол, намести очилата си и се загледа през прозореца след отдалечаващия се Странник.
"Да бе, да - мислеше си общинарката - ще се разберем някак си! Тоя няма за какво куче да го хване! Ще се разберем - друг път! Е-ех! Но нищо! Докато набави всички документи, ще мине много време и поне няма скоро да ми досажда отново! Я чакай да се обадя на колегите по другите институции, да му усложнят още живота...
В този миг вратата на кабинета се отвори с трясък и вътре влетя Пешо - младо момче, колега на леля Цеца. Пешо изглеждаше така, сякаш бе видял призрак.
- Лельо Цеце, видях Бога! - викаше Пешо в екстаз - Разбираш ли, яви ми се Бог и дори говорих с Него!
- Ти внимавай, да не ти се яви Кмета, че ще трябва да си поговориш и с него! Кое време е бе, Пешо, та чак сега идваш на работа? Добре, че съм аз, за да бъде Общината винаги в услуга на гражданите!
Калин Пантов
