Негови топки,
Приемете моите искрени извинения за проявеното неуважение - месеци наред пиша писма до вашия човек, а не до вас. Но стига толкова наивност! Край на моята глупост човешка!
Вие, топки, сте двете кълба на простата галактика, наречена Премиер на България. Вие сте двете кожени половинки в ядрото на едноклетъчния ни лидер. Вие топки, сте тиквените орехчета на властта. Вие сте шушулките на шута.
Вие, Негови топки, сте го водили във всичките му подвизи - с отчаяни съпруги, с напористи репортерки, наивни секретарки и мазохистични почитателки на първичната му грубост.
Вие, топки, предвождате и кохортата му от бездушни лизачи, еврофондови гризачи и разни дребни подвластни на престъпната му харизма твари.
С вас напред, Негови топки, се лее асфалт, купуват се изтребители, тръби и военни кораби, копае се земя за суперкомпютри, а от джипа се мятат чужди банкноти.
Но се чудех... защо не ви виждам, топки, когато трябва да се управлява държава? Защо ви няма, когато трябва да се взимат решения кой да живее и кой не – сред бизнеси и човеци. Къде сте, Негови топки, когато трябва да се поеме отговорност за белите, сътворени във ваше име?
Да, знам защо трудно ви забелязвам. Не стига, че сте ужасно малки, а и сте скрити във все по-стегнатите шепи на мафията.
Боли ви, знам.
И това е само началото.
Без извинение,
Радослав Бимбалов, непочитател
