Черната смърт, епидемия от бубонна чума, остава най-смъртоносната пандемия в човешката история, отнела живота на десетки милиони в Европа, Западна Азия и Африка. Досега не беше ясно защо тази болест е продължила толкова дълго. Ново изследване разкрива, че една единствена генна мутация в бактерията Yersinia pestis ѝ е позволила да се адаптира и да оцелява през вековете.
В хода на еволюцията, при всяко делене на бактериална клетка могат да възникнат спонтанни мутации – случайни промени в генетичния материал.Една такава мутация е довела до промяна в един конкретен ген, който влияе върху вирулентността (т.е. колко тежко протича инфекцията).Тази мутация е направила чумата по-малко смъртоносна, но по-устойчива – позволявайки ѝ да заразява повече хора за по-дълго време.
Изследването обяснява как пандемии навлизат в човешките популации, променят се и се задържат. „Това е едно от първите изследвания, които директно проследяват как се променя древен патоген, който съществува и днес,“ казва проф. Хендрик Пойнър, предаде dailymail. Данните могат да помогнат да предвидим бъдещи пандемии.
Проучването е проведено от екипи от университета Макмастър (Канада) и Института Пастьор (Франция). Те установяват, че с времето бактерията е ставала по-малко смъртоносна, което ѝ е позволило да предизвика три отделни пандемии в рамките на над 1000 години. „Важно е да знаем как тези огнища са се разпространявали“, подчертава съавторът Хавиер Писаро-Серда.
Първата пандемия – чумата на Юстиниан – започва през VI век и трае около 200 години. Втората е Черната смърт от XIV век, която убива до половината от населението на континентите, а третата започва в Китай през 1850-те и все още има случаи в Африка. При всички тях учените откриват, че гените на бактерията са се развивали към по-ниска вирулентност.
Според изследователите, по-леките инфекции са дали повече възможности на болестта да се разпространява. Тяхната теория е потвърдена чрез експерименти с плъхове, при които по-малко вирулентните щамове са причинявали по-продължителна болест. Това обяснява защо чумата е успявала да продължи толкова дълго.
Макар днес чумата да се лекува ефективно с антибиотици, изследването дава ценна информация за поведението на пандемии. „Това ни дава цялостно разбиране за адаптивността на патогените,“ казва Писаро-Серда. „Най-сетне разбираме по-добре какво е чумата – и как да се защитим от нея,“ добавя той.
19min
