Застрашено от урбанизация, незаконно строителство и замърсяване, Охридското езеро засега избегна включването в Списъка на световното наследство в опасност.
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура дава на Албания и Северна Македония пет години, за да засилят неговата защита, в противен случай статутът му на обект на световното наследство може да бъде поставен под въпрос.
Вписано в Списъка на световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, Охридското езеро е една от най-старите екосистеми в Европа. То се отличава с изключително биологично разнообразие и съхранява следи от хилядолетната човешка история. През 2019 година обхватът на обекта е разширен и към територията на Албания, след като първоначално е включен в списъка през 1979 година. Споделеният между Поградец и Охрид природно-културен ландшафт представлява рядко съчетание между природно богатство и културно наследство.
Днес този баланс е сериозно застрашен от ускорената урбанизация. По албанските брегове на езерото, в районите на Поградец, Дрион, Тушемищ и Октоподи, незаконни строежи, хотелски комплекси и инвестиционни проекти постепенно завземат крайбрежната зона. Към туристическия натиск се прибавят замърсяването от отпадъчни води и инфраструктурни проекти, които застрашават както биологичното разнообразие, така и достъпа до езерото.
В отговор на ситуацията Организацията на обединените нации за образование, наука и култура многократно отправя предупреждения, докато гражданските протести продължават, включително около лозунга „Спрете кулите край езерото в Поградец!“. Експерти и неправителствени организации обаче от години критикуват бавните действия на властите и недостатъчната координация между двете държави, разположени по бреговете на езерото.
На 24 юли 2026 година, по време на 48-ата сесия на Комитета за световно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура в Пусан, беше взето решение Охридският регион да не бъде включван в Списъка на световното наследство в опасност. Шестнадесет от общо 21 държави членки на Комитета подкрепиха решението. Албания и Северна Македония вече разполагат с пет години, за да изпълнят препоръките на организацията.
Изискванията са конкретни: премахване на строежите без разрешение, привеждане на устройствени планове в съответствие с международните стандарти, извършване на стратегически оценки на въздействието върху околната среда и преустановяване на всички нови проекти за развитие, докато тези оценки не бъдат завършени. Организацията на обединените нации за образование, наука и култура настоява също да бъде оценено потенциалното въздействие на инфраструктурните проекти, включително тези, свързани с Коридор 8.
За албанския експерт по околна среда и световно наследство Ариан Мероли петгодишният срок не е причина за оптимизъм.
„За мен лично това не е решение, което носи надежда. От 2020 година следя процеса и установих, че част от отговорните институции не разполагат с информация за стратегията и плана за възстановяване“, заявява той. Мероли настоява за подробен план за изпълнение с ясно определени срокове и отговорности и поставя под съмнение реалната готовност на двете държави да изпълнят поетите ангажименти.
„Скептичен съм по отношение на реалната воля на двете държави да изпълнят тези задължения. Ако ангажиментите, произтичащи от Конвенцията за световното наследство, не бъдат спазени, регионът рискува да загуби статута си на обект на световното наследство“, смята експертът. Ариан Мероли критикува и официалното наблюдение върху изпълнението на ангажиментите.
„Годишните доклади не отразяват реалността на място и не разглеждат професионално препоръките на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, нито начина, по който проблемите трябва да бъдат решени“, посочва той. Екологичните организации и гражданското общество също критикуват прекалено бавния темп на изпълнение на препоръките. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски от своя страна подчерта, че опазването на езерото е споделена отговорност и че проблеми, натрупвани повече от три десетилетия, не могат да бъдат решени само за две години.
На изток — нищо ново
Докато правителството на Северна Македония определи решението на Комитета за световно наследство като дипломатически успех, природозащитниците го възприемат като поредно предупреждение за състоянието на Охридския регион. Решението отново постави въпроса за неговото бъдеще в Северна Македония. Според министъра на външните работи Тимчо Муцунски предоставените на страната допълнителни пет години за изпълнение на препоръките на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура са резултат от координирани действия на държавата, осъществени под ръководството на премиера Християн Мицкоски.
„Ясно представихме нашите позиции, изложихме поетите ангажименти, както и политическата си воля за защита на Охридския регион. Работихме решително, координирано и с ясна цел: да сближим позициите чрез диалог, да укрепим доверието на партньорите си и по този начин да получим необходимата подкрепа за окончателното решение“, заяви той на пресконференция.
Македонската делегация в Пусан беше ръководена от извънредния посланик към Организацията на обединените нации за образование, наука и култура Игор Николов. Пред членовете на Комитета той заяви, че решението е прието „с чувство за отговорност“ и представлява стимул за продължаване на реформите, насочени към опазването на природното и културното наследство.
„Ще продължим също в тясно сътрудничество с Република Албания, в дух на партньорство и споделена отговорност, за да гарантираме ефективно трансгранично управление на това уникално наследство“, увери Николов. Природозащитниците и активистите обаче остават значително по-малко оптимистични. Трайче Талевски, професор в Института по хидробиология в Охрид, написа на страницата във Фейсбук на гражданската инициатива „Охрид СОС“, че настоящата ситуация е резултат от 25 години нерешителност и недостатъчна координация.
„Урбанизация. Незаконно строителство. Деградация на крайбрежието. Недостатъчно пречистване на отпадъчните води. Неподходящи устройствени планове. Инфраструктурни проекти без достатъчна оценка на въздействието. Неуспешно управление и недостатъчна координация. Най-тревожното е, че тези констатации не изчезват от докладите. Те се повтарят. И при всяка нова проверка към тях се добавят нови проблеми. Това не означава, че Организацията на обединените нации за образование, наука и култура е станала по-строга. Означава, че старите проблеми не се решават достатъчно бързо или достатъчно задълбочено“, пише той.
Почти половин век след включването си в Списъка на световното наследство Охридският регион продължава да е изправен пред същите заплахи — прекомерна урбанизация, незаконно строителство, замърсяване и туристически натиск. Известни със своята архитектура, древните си църкви и природните си пейзажи, град Охрид и неговото езеро могат в крайна сметка да загубят статута, който защитава този уникален природно-културен комплекс. I БГНЕС
Бялджип
31 minutes before
Бедата е че живеем във време, когато разпорежданията на международните организации нямат никаква тежест. Никой не ги уважава, нито изпълнява, не се съобразява с тях. ООН е безгласна буква, нападат се държави без нейна санкция, Заповедите на ЮНЕСКО, СЗО, МНС и прочее са само пожелателни. Видяхме че Тръмп се опита да командва дори световната футболна организация. Песимист съм за Охридското езеро.
Коментирай