Помнете истинската българска историята! Били сме под турско робство и геноцид, а не съжителство!

Помнете истинската българска историята!

Били сме под турско робство и геноцид, а не съжителство! Кладенецът, изкопан от българските майки, за да търсят вода за да спасят децата си!!!

КЛАДЕНЕЦЪТ В БАТАШКАТА ЦЪРКВА “СВЕТА НЕДЕЛЯ"

Отчаяно дълбан с ръце, отвесен...

В света едва ли има друг - такъв!

Стоя пред този кладенец потресен

и ми се струва, че е пълен с кръв...

Деца горят от жажда в храма тесен

Дълбаят майките, а вън

със стръв

три дни крещи башибозука бесен

и се надварва кой да влезе пръв.

Вода не са намерили поне

да мокрят на децата си устата,

преди да почне страшното клане...

Тук толкоз кръв невинна е пролята,

че трябва да вървиш на колене

и да мълчиш...

Земята тук е свята...

И да мълчиш... Земята тук е свята.

Заслушай се във нейния език:

"Народът ти герой и мъченик

кръвта си тук проля за свободата.

Със голата си гръд и смелост непозната

се би той срещу ятаган и щик.

Пред подвига му - страшен и велик,

признателно си наведи главата!

Тогава ужасът ме облада,

мен - майката-кърмачка

и изглежда,

затуй се дръпна моята вода.

Напразно майките докрай с надежда

я търсиха за своите чеда..."

Тъй тъжно майката-земя нарежда.

Тъй тъжно майката-земя нарежда.

На подвига свидетелка едничка.

И разказът и, сричка подир сричка,

в онези дни съдбовни ме отвежда.

И изведнъж във кървава одежда

едно дете долита като птичка.

Към мен протяга за вода ръчичка

и с поглед умоляващ ме поглежда.

И аз ръка протягам, но къде е?

Усещам дъх на тленност и на плесен

и гробницата-църква в мрак пустее...

Не бе ли призрак, мигом пак отнесен?

Пред мен зловещо кладенецът зее,

с ръце дълбан, отчаяно отвесен....

facebook.com