ПРОЩАЛНО ОТВОРЕНО ПИСМО
До Шофьорът на Публиката, Пазителят на Чекмеджетата, Лидерът на Простащината
Недраги Boyko,
Една година ти писах гневни писма, задъхани и неспокойни. Време е да ти пиша за последен път, благо и кротко. Последно писмо ще е, ама не щото някъде ще ходиш, а защото няма да имаш време да четеш.
Знам те отдавна. Появи се като левент с патлак - да пазиш овехтялото първо тяло на една тоталитарна система, която ни възпроизведе отново като седна на трона, завещан ти пък от едно объркано бивше Величество, провалило се с размах, по царски. Историята ти е бурна, опасна, грозна. И кратка, като всеки евтин гангерстки филм.
Успя да се издигнеш, да израстеш. Понеже се постара да подредиш в низините на собствената си дребнавост безхарактерни, душевно осакатени човечета. Всичко, което един мъж трябва да заслужи, ти си купуваше - уважение, признателност, респект, любов. Пазараше си мъжкарство с нашите пари.
Успя да се замогнеш. Задели от плячката достатъчно, че да живееш господарски старини. Ама заграбените ти пари са като теб самия - страхливи. Ще се крият дълбоко в чекмеджета и офшорки и няма да можеш да харчиш спокойно, на воля. Дори и да останеш свободен човек, ще пилееш откраднатото под сурдинка, скришом, до края на скотските си, сиви дни.
Сега, недраги Бойко, ти пиша с лоша новина. Всички, които ти бяха дали благословията си, сега ти обръщат гръб. Мъдрецът-ментор от сараите, братчето с големите нашишкани бузи, братовчедите с бандите, друзята отляво с тръбите, дори ония отдясно, дето ти викаха “конграчюлейшън”. Всички, до един, те оставят да разчиташ само на дребните, душевно осакатени човечета, които сам си подреди като тъповати пионки. Ще ги нахъсваш, ще ги назлобваш. Ще дерибействат в твоя защита по села, паланки, парламенти. Ама няма да издържат дълго. Защото те са научени да слугуват на господари. А ти, недраги Бойко, вече не си такъв.
Господарите имат правото да не работят. А ти сега ще имаш работа - ще трябва със зъби и нокти да се бориш, напълно сам, за единственото, което не можеш да си купиш с нашите пари. Нарича се живот.
Затова е последно това мое писмо. Няма да имаш време да четеш. Чака те работа, работа работа...
Никога твой,
Радослав Бимбалов
