Съвременни археологически разкопки в района на Тел Мегидо, библейския Армагедон, разкриват данни за египетско военно присъствие от края на VII век пр.Хр. Това откритие съживява възможността библейската история за смъртта на цар Йосия край Мегидо да се основава на реални исторически събития.
Съгласно Стария завет, Йосия – реформист и предшественик на Исус според Евангелието на Матей – е убит в битка с египетския фараон Нехо II. Това се случва близо до Мегидо, място, което по-късно Библията посочва като арена на последната битка между доброто и злото – Армагедон.
Изследователският екип, ръководен от д-р Асаф Клайман, проф. Израел Финкелщайн и техни колеги, публикува откритията си в Scandinavian Journal of the Old Testament. В административната зона на древния град са открити керамични съдове с египетски произход и източногръцка керамика, каквито досега не са намирани в Мегидо.
Проф. Финкелщайн отбелязва, че откритата гръцка керамика съвпада с исторически данни, включително от Херодот и Ашурбанипал, за присъствие на гръцки наемници в египетската армия. Това затвърждава вероятността за военно присъствие на Египет в региона по времето на битката при Мегидо през 609 г. пр.Хр.
Разказът за гибелта на Йосия в Книгата на царете и Книгата на летописите е един от най-трагичните моменти в юдейската история. Йосия е описван като цар, премахнал идолопоклонството и върнал култа към Йехова. Теории за смъртта му варират – от опит за блокиране на египетската армия до възможна васална екзекуция заради неплатен данък.
Символиката на Мегидо не се изчерпва само с историята – в Откровението на Йоан то е сцена на апокалиптичната битка Армагедон. Откритията при Тел Мегидо подсилват връзката между библейския разказ, историческите хроники и археологията, като го утвърждават като ключова точка в културната и религиозната памет на човечеството.
Макар разкопките да не разкриват конкретни детайли около битката и смъртта на Йосия, египетското присъствие в Мегидо през VII век пр.Хр. предоставя важен исторически контекст. То съвпада с библейските времеви рамки и дава основание да се приеме, че описаното събитие има реална основа.
