Родителски либерализъм и...локви 🤣

По здрач се прибирам, а на улицата просторна, дълбока и кална локва. В нея с гумени ботушки, с неизмеримото щастие на двегодишните, шляпа момченце, което чак пищи от щастие. Мама и татко го гледат благо и се веселят с него.

Е, да, ама няма как цялата вечер да отиде в локвата и татко се протяга, хваща малката ръчичка и в мига, когато хлапето е извън мини водния басейн надава такъв пронизителен писък, сякаш го е отвлякла ламя.

"Утре пак ше додим, тати, хайде, сега да папкаме, утре пак!"

Малчуганът се хвърля, тръшка, реве, крещи, дърпа се. Мама все още гледа благо, а тати упражнява малко повече сила на опъна. И в този миг малката ръчица, която не може да бъде стискана твърде много се отскубва, хлапето полита назад, една, втора крачка и плясссс - приземява се по дупе в локвата и от залитането ляга назад.

Това е мигът в който се изравнявам с тях и съм свидетел на апогея на събитието: двамата родители като лъвове скачат напред и нагазват в калта. Малкият усеща, че малко му остава, затова за най-сигурно се обръща по корем, като бурно рита с крака и пляска с ръце.

Огромен проблем на всички възрастни е, че нищо не разбират от хубави локви!

Лияна Панделиева