Винаги съм се чудил защо хората вярват на медиите… Имам усещането, че те живеят и съществуват (по екзистенциално звучи) в някакъв лапсус.
Дори си мисля, че едно правилно построено изречение вече е лапсус… Т.е., единствено вярното е изключение, докато изключенията се превръщат в правило. Не искам да давам примери, но на „Да не помрачат погребението“, „Откакто съм жив“, като че ли човек оживява, не се ражда. Разбира се, че „предават на живо от погребението“ е безобидна игрословица…
Такива неща има и в българската литература: „Баба ми беше неграмотна от дете“, „Мъже, жени и добитък нагазиха до кръста във водата“ докато се стигне до: „Нашият вол не беше скопен“ и прословутото Ст. Ц. Даскаловото: „Конят преживяше“…
Разбирам това да са лапсуси от хора, които се занимават с каруцарство (един каруцар обаче никога няма да накара коня му да преживя), но тези лапсуси са от хора, които са минали през специално езиково обучение. Разбира се, ние гледаме телевизия, четем сайтове, прелистваме книги… И вече не обръщаме внимание на подробности от това защо хан Аспарух яде царевична питка хиляда години преди откриването на Америка. Или пък яде качамак, който също е от царевично брашно, а царевицата е американска култура.
Въпреки всичко ние се доверяваме с примирителното: „По телевизията казаха“, „Пише го във вестника“… И приемаме новините за чиста монета, въпреки че представянето по такъв комичен начин на информация за събития е най-малкото абсурдно. И, въпреки това, ние сме длъжни да се доверим. По инерция…
Преди 1989 година новините не бяха верни, но пък за това ги предаваха на чист български език. Без лапсуси. Дори се стигаше в единствената тогава телевизия, иде ми да кажа: „Но няма да споменавам коя е тя“, та в същата тази единствена телевизия не допускаха френско „Р“… Налагаха се глоби за неправилно прочетен текст. Сега информацията пък, колкото и вярна да е, става неразбираема заради езика, чрез която я интерпретират… И като че ли не можем да приемем, че лапсусът е фотошопът на новините.
Лапсусът, както и фотошопът изкривяват действителното. Така, както можеш да се намериш, събуждайки се приказно богат, затрупан с кюлчета злато, така може да излезе, че вчера си се оженил за мъртвец. При това от твоя пол само защото си погребал някого предишния ден.
Разбира се, че търчането с микрофон из съдебните коридори с въпроса: „Защо го убихте… Кажете защо го убихте“, единствено ще разреши спорния казус в съдебна зала. Че той, убиецът, на следователя, на прокурора, дори на собствения си адвокат не иска да каже, но журналистката навира микрофон със страстта, с която нощно време ползва устата си… И си мисля понякога, че Бог е сбъркал с Вавилонската кула… Защото Вавилонската кула, която прави един и същ език непонятен за другите са българските медии сега. И те са такива не защото искат да изградят кула, за да стигнат Бог… А защото са се зазидали в една такава кула така, че и Бог не може да ги намери. За един кратък курс по слово…
Защото нали: „В начале бе слово“… Господи, колко не си прав. Словото е краят на човечеството…
Христо Стоянов
