На 3 февруари 1972 г. в Иран започва едно от най-страшните природни бедствия в историята на страната. Снежната буря, която дошла от Кавказ, бушувала шест дни. Държава със сух климат, където обикновено снегът пада само в планинските райони, естествено, била напълно неподготвена за такава свирепа стихия, пише izumitelno.com
Виелицата, която убила повече от четири хиляди души, се счита за най-смъртоносната в историята. За сравнение, най-опустошителното торнадо в Бангладеш през 1989 г. отнема 1300 живота.
До 9 февруари, когато валежите от сняг значително намалели, на северозапад и в центъра на страната височината на снежната покривка достига три метра, а на юг снежните преспи се издигали до осем метра. Стотици населени места били отрязани от външния свят: снежната буря прекъснала телефонни линии и електропроводи, блокирала пътища.
В резултат на това повече от сто села и махали били напълно разрушени. Хората, скрили се в къщите, загинали при срутването на покрива или били погребани живи. В селата Какан и Кумар не останал нито един жив.
Огромният брой на жертвите се дължал предимно на факта, че спасителите не можели да се притекат на помощ. Почти нулевата видимост не позволявала да се движат дори с хеликоптер. Мнозина загинали от измръзване и болести, без необходимите лекарства. Температурата на въздуха в онези дни спаднала до –20 градуса по Целзий.
И след като стихиите отстъпили и снегът започнал да се топи, измъчените иранци били залети от мощно наводнение…
инфо: izumitelno.com
До 9 февруари, когато валежите от сняг значително намалели, на северозапад и в центъра на страната височината на снежната покривка достига три метра, а на юг снежните преспи се издигали до осем метра. Стотици населени места били отрязани от външния свят: снежната буря прекъснала телефонни линии и електропроводи, блокирала пътища.
В резултат на това повече от сто села и махали били напълно разрушени. Хората, скрили се в къщите, загинали при срутването на покрива или били погребани живи. В селата Какан и Кумар не останал нито един жив.
Огромният брой на жертвите се дължал предимно на факта, че спасителите не можели да се притекат на помощ. Почти нулевата видимост не позволявала да се движат дори с хеликоптер. Мнозина загинали от измръзване и болести, без необходимите лекарства. Температурата на въздуха в онези дни спаднала до –20 градуса по Целзий.
И след като стихиите отстъпили и снегът започнал да се топи, измъчените иранци били залети от мощно наводнение…
инфо: izumitelno.com
