От 1919 до 2019 са точно 100 години.
Търся значението на думата „суверенитет“ в тълковния речник: „1. Право на върховна власт. 2. Независимост от чужда власт.“ В уикипедия е дадено по-подробно. И докато ровя из текстовете, попадам на изречението „Никоя държава или международна организация няма право да се намесва в неща, които попадат в обхвата на вътрешната юрисдикция на друга държава.“ Как пък не. Или по друг начин - да бе да. Тука корабче да плува?! По-нататък текстът обяснява как вече тези твърдения губели смисъл в съвремието, а суверенитетът на една държава все повече нищо не означавал като понятие. Понеже имало било тероризъм и глобализация.
Що е то суверенитет на Словакия, щом пътувам с кола от тази страна до съседните, без дори да спирам на местата, където преди е имало граничен пункт? Ограничението на скоростта на 60 км/ч не е граница. А само сто години след Ньойския договор българите можем да пътуваме свободно до всичките си съседни страни, без визи и забрани, въпрос на една туба бензин. Но да оставим настрана глобализирания тероризъм и да се върнем на независимостта. Кога България е била истински независима през последните 140 години? И защо това е така? Да не би управляващите да се страхуват от нещо, че не управляват независимо? Оказва се, че глобализацията е много удобно обезболяващо за нашите национални комплекси. Преминаваме с дигиталната анестезия към следващата епоха на информационализъм и забравяме разни празни думи като „родина“ и „отечество“.
А Анчо Калоянов тръгнал из Родината да представя старата си книга „Див огън“ в ново издание по случай стогодишнината от унижението. Всички ние сме повлияни от Ньой, казва авторът още в началото на книгата си и го преповтаря на представянето. Нашият съгражданин Илийката обаче почва да се върти нервно на стола си. И не издържа. Каква е тая комунистическа пропаганда! Човекът е възмутен. Антизападничеството е жив путинизъм, твърди той и почва да напада професора с обвинения и въпроси. Имам имунитет като ваш гост, нали, пита Калоянов. Тук повечето сме респектирани, не виждаме причина да влизаме в конфликти нито с госта, нито с нашия съгражданин, който псува Путин сутрин преди закуска и вместо вечерна молитва преди лягане. Познаваме си го.
Как става така, че с генерали като Владимир Вазов и Радко Димитриев, с толкова спечелени битки преди сто години, когато още е имало реално такова нещо - суверенитет, Родината ни все пак се оказва от страната на унизените и оскърбените? Как става така, че някой друг решава твоята съдба? Не можем да виним за всичко нашите държавници. Нямали са власт да не приемат условията по договорите след Междусъюзническата и Първата световна. Не ги ли приемат, условието е България да изчезне изобщо от картата на Европа, поделена между съседите. А какви бяха условията преди трийсет години, когато загубихме Студената война? Едва ли някога ще разберем. Но за сметка на това ще ги носим тези условия върху гърбовете си, докато сме живи.
Един познат твърди, че суверенитетите не били изчезнали, а само ни лъжат, че вече не били важни, за да си предпазят те своите, а ние да се откажем от нашия. Турция си има суверенитет. Има си наборна и голяма армия. И икономика. И собствена марка автомобили скоро ще има. А на нас ни е отредена друга роля. Безсуверенитетна.
Аз служих в БА от 1993 до 1995. Това е преходният период, преди професионалната армия и след добриджуровската. Времето, когато се крадеше на поразия. Когато някак обидно осъзнахме, че суверенитет вече трябва да бъде мръсна дума. Въпреки това положих клетва, целунах знамето, подписах се. Готов съм да отбранявам суверенитета на България. Обаче като няма такова нещо, какво да отбранявам? И срещу кого? Врагът вече се е разтворил във всичко около мен. Врагът се предислоцира от националните държави към индивидуалните демони.
В началото на хилядолетието при влизането ни в НАТО настана такова рязане на желязо, толкова танкове, бетеери и самолети паднаха под ножовките, че накрая, като ни мобилизират да се бием срещу незнайно кого, ще ни раздадат по една прашка. За отбраняване на суверенитета. А швейцарците всички са въоръжени, всеки мъж у дома си държи автомат в специален шкаф. Обаче швейцарците имат крави и шоколад и трябва да си ги пазят. Купил съм си и аз газов пистолет и един добър нож, за всеки случай, да не стоя без оръжие. На гол тумбак…
Но понеже никой отникъде не ме заплашва, отивам да си преточа киселото зеле, което вече си е съвсем втасало на северния балкон и чака да му добавя в тавата разни такива неща, каквито Грета Т. не яде. Обаче, казвам ви, много коварен стана врагът и трябва да се внимава. Дори в бидона може да влезе и да ти порази зелето. Диверсия в чист вид. Ама едно е крави и шоколади, а друго − кисело зеле, нали.
Николай Фенерски
http://offnews.bg
