Стойността на малките жестове

Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.

Може би ви се е иска всичко в брака ви да тече по мед и масло и ако може да слънчево и без гръмотевици. Само че какво е животът, ако няма дъжд за да го напоява? Много двойки постоянно си намират причини да спорят, като се започне от това кой ще пазарува, и се стигне до това колко често е нормално да се прави секс. Винаги ще се намери повод да се посдъвкате дори за удоволствието да поддържате отношенията си в напрежение. И колкото и странно да ви звучи, всички партньори се карат, понякога се нагрубяват, стига се и до крайности, но не всички считат, че отношенията им са нещастни и „ако продължава така, тази връзка трябва да се прекрати“.

Много терапевти, когато се изправят пред конфликтни двойки, се опитват да научат партньорите как да се справят безпроблемно с разногласията си, как да изразяват аргументите си „по-любезно“ и да понижават стреса, докато спорят. Но едва ли това е достатъчно. По пътя на успеха и създаването на добри отношения има някои важни неща, които не бива да бъдат пренебрегвани. Старите хора са ценели добрите си качества и са умеели да се уважават взаимно. Житейските грижи не са ги противопоставяли. Обединявали са се в трудностите, за да оцелеят. Привързаността си са удостоверявали с малки жестове на ежедневно внимание.

За по-младите хора, мотивацията да останат в един брак или да създадат връзка е основана предимно на идеята да могат да извлекат колкото се може повече дивиденти. „Той трябва да ме обича“, „да внася достатъчно пари в семейната каса“, „да ме отменя в грижата за децата“, “ да ми помага в домакинството“. „Тя трябва да е добра домакиня“, „искам да ме зачита като мъж и да ме подкрепя…“. Другият винаги ви е длъжен и той никога не дава колкото ви се иска. В едни обвързани отношения, много държим на задълженията и отговорностите на съдругаря си към нас и много по-малко на собствените ни ангажименти, на личната си отдаденост, но в полза на любимия. Защото когато той е доволен и щастлив, то и аз ще се чувствам така. И точно между задълженията в общото съжителство има едни мили жестове на внимание, които надскачат рутинното преживяване в общия бит. От това тя да подреди масата, а той да сложи цвете във вазата докато вечерят, до прилежно изгладените му ризи с аромат на цветя. Все едни такива малки жестове, които биха отменили скъпите романтични ваканции и закупуването на пищен подарък.

Колко е хубаво тя да е уверена, че винаги има един разбиращ съпруг и приятел, на който може да разчита за всичко в ежедневието. Едно мъжко енергично рамо, на което не само може да се облегне в трудности, но да се посмее в моменти на блаженство. А на него винаги ще му е приятно, когато на вратата у дома го чака една приветлива жена, с която на мига може да сподели и най-интимния си копнеж. Звучи почти банално, но дребните всекидневни жестове на внимание са в основата на добрите отношения по между ви. Една връзка не се случва от само себе си. Веднъж създадена, тя се изгражда всекидневно. Хората винаги залагат на материалните си приходи и много по-малко на емоционалните печалби. Но няма как да получим, ако преди това не сме дали, по-скоро да сме се отдали в отношенията си. И когато дойдат трудните моменти, знаеш, че си дал всичко от себе си другият до теб да се чувства добре. Усещането, че срещу себе си имаш приятел и любим, подхранва пламъка на любовта и отпраща враждебността в небитието и тогава непрострените дрехи в пералнята от миналата седмица не отприщват поредния конфликт, а разхвърляните чорапи по земята са сгънати грижовно и прибрани в шкафа мълчешком. Колко му е да намерим начин да изразим своята добронамереност и загриженост към другия. Винаги можете и да намерите поводи да се скарате, но ако искате, бихте могли да превърнете същите доводи в причини да изразите доброто си отношение към другия. защото едно съжителство е преди всичко грижа, а когато някой го е грижа за теб, знаеш, че те обича.

Д-р Катя Пенева