Деветстотин осемдесет и осем. Хиляда петстотин шейсет и девет. Две хиляди седемстотин петдесет и осем.
Усетихте ли го? Хладен полъх по връхчетата на космите ви. Първичен, неуправляем страх.
Фобия от числа. Нищо ново за човеците, всъщност. Науката отдавна е дефинирала, например, Тердекафобията - причинена от популярният фатализъм, свързан с числото 13. Още по-впечатляващо звучи Хексакосиоихексеконтахексафобията. Не успяхте да го прочетете, нали? Не се шегувам, съществува такава дума. Това е страх от библейското число на звяра - 666. Страхът към числата се нарича Аритмофобия – ирационално чувство, за което обяснение принципно няма.
Сега, обаче, има. Аритмофобията ни в момента се подклажда от ежедневната прогресия на числата, с които епидемичната статистика се опитва да ни респектира. Ясно защо – за да се дисциплинираме, да се пазим. Все благородни цели.
Хубаво е да се стреснем, да. Но, за бога, нека не се вторачваме стреснато в тъпи числа. Няма нужда да преглъщаме сухо заради бездушни статистики. Има истински неща, които са доста по-страшни в момента.
Здравната ни система е тежко болна. Доболничната помощ е вдигнала ръце от нас. Медицинският персонал е недостатъчен, изморен и често по-болен от нас самите. Управляват ни критично некадърни хора. С доказано фалшив патриотизъм, те решават вместо нас как да се борим с кризи, от които те самите няма да страдат. Разпределят пари, източват фондове, харчат от наше име за собствения си популизъм. А най-страшна е заразната неадекватност, която тръгва от тези малоумни управници и стига до обикновените кретени, които отказват да си сложат маските или да си мият ръцете, защото са безсмъртни.
Няма страшни числа. Има страшни хора – от горе до долу.
Тези долу ще ги накараме да си сложат маските и да си мият ръцете.
Но тези отгоре просто трябва да си ходят. Веднага.
