Твърди се, че в четирите Евангелия, описващи живота и оповестяващи учението на нашия Спасител, са употребени няколко думи и изрази на арамейски език. Те просветват тук и там, ту в цитати от Неговата реч, ту в названията на местности и собствените имена на хора. В действителност тези изрази и имена са много по-голям брой, те са доминиращият брой думи в праведните разкази на евангелистите.
Но днес ще разтълкувам две всеобщо приети за арамейски слова, с които Христос се обръща към невръстната дъщеря на началника на синагогата Иаир, която Божият Син изтръгва от обятията на смъртта и връща към живот.
Тези думи всъщност могат да се преведат директно чрез българския език - чрез съвременния български език! - доказателство, че арамейският е вариант на древнотракийския. А това значи, че и арамейската азбука произхожда от древнотракийската писменост - същото, за което свидетелства Диодор Сицилийски.
Епизодът е разказан от евангелистите Матей, Марко ( Марк ) и Лука. Но докато у Матей и Лука, думите на Спасителя, отправени към дъщерята на Иаир, са "преведени" и точният им запис и смисъл е леко променен, в Евангелие от Марко те са запазени в оригиналното си звучене.
Ето случката, описана у Марко, гл.5, стихове 22:43, от които, за по-голяма яснота, изваждам изключително показателния за Божията сила на Исус, разказ за изцелението на "кръвоточивата жена":
22. И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
23. и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.
24. Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.
...( Тук се вклинява случаят с жената, страдаща в продължение на дванайсет години от кръвотечние, което я инвалидизира. Потрошила е напразно цялото си имущество по лекари, които не са й помогнали. В блъсканицата тя скришом се допира до Христовата дреха и тутакси се изцелява. Спасителят я благославя )...
35. Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?
36. Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.
37. И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.
38. Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи ( викащи "Олеле" М.В. ) силно.
39. И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
40. А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
41. И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!
42. Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.
43. И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.
Словата на Спасителя към малкото момиче, изречени на арамейски, са: "Талита куми" или "Талита кум". Преводът им е предаден в самия свещен текст: "Момиче, стани!" В Евангелие от Лука е записан идентичен превод: "Момиче, стани!"
Как тези слова се отнасят към българския език, който също като арамейския произхожда от древнотракийската реч? И би ли могло чрез българския език техният смисъл да бъде отразен още по- точно от всеобщо битуващите евангелски преводи? Задавайки този въпрос съм наясно каква бясна вихрушка от обвинения ще повдигне той. Но истината за езика, говорен от нашия Господ Бог стои над всякакви обвинения, предразсъдъци и неволни или волни укривателства.
Нека разгледаме първата дума - ТАЛИТА - от краткото изречение "Талита, куми ( кум)!"
Тя означава "момиче".
Какъв произход има това слово? "ТА" е членната форма за женски род. Но какво точно означава "лита"?
Свързвам "лита", субстантив в женски род с названието на древната Лидия, чието име произхожда от "играещ, буйстващ"- изпълняващ ритуали - оргиастичните ритуали на Дионис. Както богът, така и народът на Лидия има безспорен тракийски произход. Българската дума "луд" има същия корен. Латинските слова "lude"- играя, ludus- игра, забава, ludens - играещ, лудуващ - са производни от това тракийско понятие. И нищо чудно - латинският е дериват от тракийския език.
Свързваме играта и забавата с детската и младежката възраст. Ето защо в латинския език понятието ludus освен игра и забава, означава и "първоначално училище". В българския език имаме красноречивата дума "лудетина". А също прекрасния израз "лудо-младо". Те са отражение на ясната езикова връзка между понятията "лид", "луд", lude, ludens и младостта, младежкото поведение.
Същият корен и същият смисъл се таят в уж неразгадаемото название на славянската държава Литва и на нейния народ - литовци. Според някои етимологически речници "лити" или "лейти" са наричани дружинниците на князете, основатели и владетели на тази държава. Тези дружини не са били съставени от старци, а от млади момчета. Основателно е да предположим, че владетелите са ги наричали тъкмо така - свои "момци", момчета, "младите". Словото "лити" е идентично с "лиди" - играещи, буйни, луди-млади. Новата вълна в историческата наука свързва пряко траките и "славяните"(чието точно название е "словени" - тези, които са дали "Словото", писмеността, духовността, цивилизацията, на другите народи).
Военното звание "лейтенант", прието за немско - "leutnant", всъщност е славянско и означава "водач" ( "държател") на младите или млад водач. Ето ги произходът и точният смисъл на британския глагол lead и на субстантива leader - с който днес злоупотребяват медиите.
Следователно думата ТА ЛИТА, с която Божият Син се обръща към дъщерята на Иаир, е МЛАДО-ТО, МОМИЧЕ-ТО, ДЕТЕ-ТО, като членната форма можем да приемем за наблягане, за усилване на смисъла на обръщението или за характерен за епохата начин на предаване на субстантивите при общуване. Хронистите свидетелстват за множество имена с членна форма - например Темискира, амазонската столица или Томирис - владетелката на масагетите. Същото членувано название носи Солун - Тесалоники.
Но ако ТАЛИТА наистина означава точно "момиче", "дете", "младо", какво тогава ще рече втората дума в Исусовото изречение - "КУМИ" или "КУМ"?
В записите на Четветоевангелието тя е преведена като "СТАНИ!"
Но нейният дълбок произход, нейната същина, се таят в българското слово "КУМЯ" - "каня". Това е истинският превод на оригиналната арамейска дума " КУМИ", произнесена от Христа.
Най-точната интерпретация на "куми/ кум" в епизода с изтръгването на дъщерята на Иаир от лапите на смъртта е "ЕЛА" или "ЕЛА ПРИ МЕН" с целия диапазон от духовни значения, които произтичат от този призив.
В българския език понятието "кум"( "кума") означава тази уважавана от семействата на годениците личност, която първа трябва да бъде "поканена" на сватбата като гаранция за приемственост на поколенията и крепкост на брака. От своя страна "кумът" има право "да кани" на сватбата лица по свое усмотрение. "Кумът" е първият "поканен" - " покумен". Той е първият "призован", първо нему е отправено словото "Ела"!
Тази дума е имала същото значение в арамейския език.
Но заслушайте се в звученето на израза "КУМ" - той е първообразът и на английското "COME". "Come" произхожда от тракийското и арамейско "ела" ( "каня те", "кумя те") и е поредният пример за универсалността на нашия древен език.
Милена Върбанова
-------
* Статията отразява научната позиция на автора.
