Гръцкият архитект, професор и изследовател Николаос Муцопулос остава трайно свързан с едно от най-известните археологически открития в района на Малка Преспа – разкриването на гробове в базиликата „Св. Ахил”, единият от които той идентифицира като гроба на българския цар Самуил.
Муцопулос е роден в Атина през 1927 г. Учи архитектура в Националния технически университет в Атина, който завършва през 1953 г. След това продължава образованието си във Франция, където посещава лекции и курсове по археология и византийско изкуство в Сорбоната. През 1956 г. защитава докторската си дисертация, посветена на архитектурата на църквите и манастирите в Гортиния, Пелопонес.
През 1958-а, едва на 31 години, Муцопулос е избран за редовен професор в новосъздаденото Архитектурно училище на Аристотеловия университет в Солун, в катедрата по архитектурна морфология. По-късно получава и диплома по теология от университета. Научните му интереси обхващат византийската и поствизантийската църковна архитектура, традиционната архитектура и изкуство, крепостите и укрепените селища, както и архитектурната история на Северна Гърция.
► Разкопките в Малка Преспа
Името на Муцопулос придобива особена известност заради работата му в Малка Преспа. Той ръководи археологическите проучвания на базиликата „Св. Ахил” на едноименния остров. Научните му публикации за разкопките са издадени в „Практика на Атинското археологическо дружество” и в списанието на Християнското археологическо дружество.
В научната литература самата базилика е свързвана с цар Самуил.
Според представянето на обекта в официалния културен портал на гръцкото Министерство на културата, храмът, построен от Самуил за съхраняване на мощите на свети Ахилий, се идентифицира с останките на голямата трикорабна базилика на острова. При разкопките са открити четири погребения в южния кораб. Според Муцопулос те са принадлежали на високопоставени личности, вероятно членове на династията на Комитопулите. Един от скелетите той идентифицира като този на самия Самуил.
Тук е важно да се направи разграничение между откриването на погребението и окончателното му идентифициране. В първоначалната си публикация Муцопулос не определя намерения скелет като този на цар Самуил. Според исторически преглед на публикациите му първоначално той се ограничава до описание на скелета и погребалните находки и посочва, че става дума за човек с висок обществен статус. По-късно, през 1984 г., Муцопулос публикува изследване, в което официално представя идентификацията на гроба като този на цар Самуил.
► Гробът на Самуил
Откритите останки се превръщат в обект на сериозен научен интерес. Археологическите материали и погребението са документирани в публикациите на Муцопулос, а снимка на скелета от гроба е запазена и в дигиталната колекция на Археологическото дружество в Атина. Записът посочва като източник публикацията на Муцопулос за разкопките на базиликата „Св. Ахил“ от 1967 г.
Официалният портал на гръцкото Министерство на културата представя становището на разкопвача, според което един от скелетите е на Самуил. Историческият преглед на публикациите на Муцопулос показва, че идентификацията е оформена окончателно в негова научна публикация от 1984 г.
Така името на гръцкия учен се оказва неразривно свързано с историята на българския владетел. Самият Муцопулос посвещава значителна част от научната си работа на паметниците и историята на Македония и Северна Гърция, включително на крепости, църкви и средновековни обекти. Архивът, свързан с неговите изследвания, съдържа материали за множество обекти в Западна, Централна и Източна Македония, сред които крепостите на Кастория, Сервия, Пелка, Ератира и други.
► Връзката му с България
Научната дейност на Муцопулос не остава ограничена до гръцката академична среда. Според библиографски данни той е бил член-кореспондент на Българската академия на науките и почетен доктор на Софийския университет. В България той става широко известен именно с откритието в Малка Преспа.
► Последните му години
Муцопулос продължава научната си работа в продължение на десетилетия. Той е бил професор и по-късно - почетен професор на Аристотеловия университет в Солун, както и член-кореспондент на Атинската академия. Според публикуваната биографична информация е участвал в редица научни съвети и международни форуми и е работил по реставрационни и архитектурни проекти, включително свързани с религиозни паметници.
Николаос Муцопулос издъхва през март 2019 г. на 92-годишна възраст. Като почетен професор на Аристотеловия университет в Солун и член-кореспондент на Атинската академия той оставя след себе си значително научно и архитектурно наследство.
За България обаче името му остава преди всичко свързано с Малка Преспа – мястото, където при неговите разкопки са открити останките, които той идентифицира като тези на цар Самуил. Именно това откритие превръща гръцкия архитект и учен в ключова фигура в историята на изследването на един от най-значимите български владетели от Средновековието.
Източник NOVA
