Ти , човеко, не си лош.
Правил си грехове и лошотии немалко на други. И ще ги правиш още, така е.
Не се противи.
Животът те кара да сгрешаваш и колкото Животът те е опростил някога , толкоз и друг някой ще ти прости.
Но знай си, че преди да кривнеш от правдата на другия , си сгрешил сам срещу си.
Забравил си , че над всичко и преди всички човеци и ти си човек , и то по - добър.
Не чакай милост отвънка.
Ти си милостив.
Не проси чужда щедрост
- ти си благодетелствен,
не страдай повече , отколкото друг състрадаваш!
Но и такъв да си , приеми , че
пак и пак, и пак … ще грешиш.
Затова.
Прошка искай от себе си , не от някого друг.
Да си простиш е лично твоя дело, твоя работа и пред твоя свидетел - Бог .
Никой друг не прощава истински нищо, а ако ти каже ,,простено да ти е,, , знай , че лъже те, радва се , възгордява се- но то значи, че в душата си чака помощ за своята милост отгоре, отвън .
Така е. И ще е.
Защото никой сам не може да прощава чуждото , никой сам не ще да забрави лошото, никой сам не ще има сили да надмогне греха ти.
Той може да ти дари милостиня с жал на лицето , но душата му ще ликува и ще се срамува , че господарува, защото истина е, че жив на живия не прощава …
Както Животът никому не е простил!
Ако човекът сам не се прости с лошотията си , не я загърби, не я анатемоса и прогони от своята душа,
и да крещи сърцето му да върне миналото преди бурята ,
то все едно да събира дни и нощи хвръкнали пера на мъртва птица нейде по света, отишли някъде и някога по вятъра , но със следа в ума.
Всеки ден и всеки миг са миг и ден за Прошка , защото ,,всеки за всичко е виновен пред всеки!,, - и за да не става всеопрощаващо стълпотворение в един избран ден, тихо да е покайването насаме със себе си - доколкото съвестта ти дава, ако сърцето мълчи.
Стела Богомилова
