Експедиция на Explorers Club Bulgaria в ЮАР, Ботсвана и Зимбабве
Около произхода на човека избухват ожесточени спорове през XIX в.
Както читателите вече знаят, в момента на територията на Южноафриканската република, Ботсвана и Зимбабве се провежда крайно интересна българска експедиция на Explorers Club Bulgaria. Наред с редицата задачи тя има една важна цел - изучаване на далечното минало на човечеството, епохата, когато нашите предци постепенно са се превърнали от животни в хора. В следващите редове ще разкажа как в световната наука се случва откриването на “прачовека” и трудностите, с които е съпроводено това.
През XIX в. в науката вече се е утвърдилаеволюционната теория на Чарлз Дарвин. Ако за животинските и растителните видове няма проблеми, то относно произхода на човека избухват ожесточени спорове. Мнозина застъпват тезата за еволюцията ни от маймуната. Самият Дарвин бил крайно предпазлив и допуска само, че теорията му ще хвърли светлина върху развитието на човешкия род. Една от причините за тези обърквания е липсата на реални археологически находки.
Такива се появяват чак през ХХ в. и са свързани с името на Реймънд Артър Дарт. Той е роден в Бризбейн, Австралия, на 4 февруари 1893 г. Учи и преподава в лондонския University College, а през 1923 г. получава предложение и заминава за Южна Африка. Там Дартспокойно преподава в Университета Уитуотърсранд, Йоханесбург, до ноември 1924 г., когато животът му рязко се променя. Тогава работещи във варовикова кариера близо до селището Таунг геолози му донасят странна находка. Ученият върти в ръцете си част от вкамененчереп и се чуди чий е той. Първо го приема за бабуин, но когато отделя фосила от каменната маса вижда, че това не е маймуна. Скоро геолозите му изпращат още десетки вкаменелости, които Дарт слепва и след месец находката е възстановена в максимална степен.
Череп на австралопитек.
Пред Дарт е череп на дете със смесени маймунски и човешки черти. Неговата глава е стояла почти вертикално на гръбначния стълб, а кучешките зъби са почти човешки. Формата на мозъка е като на хуманоид, но по обем е по-скоро на маймуна. Очевидно “Момчето от Таунг”, както го назовават популярно, в развитието си е било над маймуната, но на светлинни години от човека. Ученият нарича новия вид “австралопитек” или “южна маймуна”. Силно повлиян от теорията за еволюцията, той е твърдо убеден, че е открил липсващото звено между животинския свят и хората.
Съвременна възстановка на вида.
През 1925 г. Дарт публикува в авторитетното списание “Нейчър” статията “Африканският австралопитек: човекомаймуната от Южна Африка”, предизвикала истинска буря сред научната мисъл. “Момчето от Таунг” е първата ясна археологическа находка, защото до този момент всичко, свързано с еволюцията на човека, е базирано на теоретични предположения. Австралиецът е буквално засипан с критики. Някои твърдят, че е невъзможно човекът да се е появил в Африка. Други смятат, че детето е починало твърде рано, за да се правят изводи как ще изглежда като възрастен. Стига се до отричането на даденото от Дарт име, защото било недопустим хибрид от латински и гръцки. Но най-главната критика идва от преобладаващототеоретично мнение, че с появата на човешки черти при еволюцията мозъкът на маймуната трябвало веднага да започне да се увеличава. А мозъкът на “Момчето от Таунг” е бил като на маймуна.
Повечето учени се обединяват около тезата, че съществото от Южна Африка е изкопаема човекоподобна маймуна, родствена с горилата и шимпанзето. Дарт е напълно отчаян, когато неочаквано получава подкрепа от видния палеонтолог Робърт Брум, директор на Трансваалския музей в Претория. Той нарича находката на австралиеца “едно от най-големите открития в света” и започва мащабни разкопки из Южна Африка. Излизат нови находки и в края на 40-те години Дарт е реабилитиран. Той продължава да развива своите смели идеи в 39 статии, публикувани между 1949-1965 г. Със сините си очи, огнени коси и прекрасна реч Дарт бил много харизматична личност. Особено интересна е хипотезата му, че човекомаймуните са оформяли някои от костите на животни като примитивни оръжия. Заедно с Денис Крейг написва автобиографичната книга “Мистериите с липсващото звено”, където описва патилата си в научните спорове. Доживява дълбока старост и почива в Йоханесбург през1988 г.
Днес знанията за австралопитеците са значително повече. Предполага се, че те са живели преди 4-1 милионагодини и се развили в три стадия, траещи по около милион години. Най-ранен е анамският, като особено интересна е находката от езерото Туркана в Кения. Там наследниците на прочутия изследовател на прачовеците в Танзания Луис Лики, Мив и Ричард, откриват повече от 20 особи на възраст 4.2-3.8 милиона години. Следва австралопитекъг afarensis, вече използвал камъни, за да троши кости и черупки на плодове. Накрая идват разновидностите на т. нар. “африкански австралопитек”, съществувал допреди 900 000 години, който даже умеел да прави примитивни сечива. Човекомаймуните обитавали основно пещерите. Изследователите приемат, че техният брой трябва да е съответствал приблизително на този на съвременните човекоподобни маймуни. По този начин те заключават, че предшествениците на човечеството са наброявали около 10-20 хиляди индивида.
И тук идва голямата научна сензация, защото се оказва, че все пак австралопитекът..... не е праотецът на хората. Такъв е homo habilis или “умелият човек”, зародил се заедно с австралопитека и открит в източната част на Африка. Дълго време двата вида съществували заедно и дори си съперничели помежду си. Единият клон обаче дава началото на съвременния човек, докато другият изчезва завинаги.
Всичко това ми предстои да видя и докосна в прочутия южноафрикански археологически комплекс “Люлката на човечеството”. Днес това е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, разположен на около 50 км от Йоханесбург. “Люлката на човечеството” е музей на най-важните палеоантропологически открития, правени някога. В района се намира обширна система от варовикови пещери, простираща се на над площ от 47 000 хектара. Там е прочутата Sterkfontein, където палеоантрополозите Робърт Брум и Джон Робинсън откриват през 1947 г. отпечатъци на Australopithecus africanus, чиято възраст се изчислява на 2,3 милиона години. Със своята богата колекция от вкаменелости, “Люлката на човечеството” помага на учените да разгадаят историята на човешкия вид, да се разбере откъде идваме и как сме еволюирали.
Общо в “Люлката на човечеството” се наброяватповече от трийсет пещери, в които има фосилни останки. Тези пещери дават повече от една трета от вкаменелостите на ранни хоминиди, намирани някога в целия свят, което ги прави решаващо място за разбиране и изучаване на човешката еволюция. Сред най-забележителните находкие споменатият почти пълен скелет на Australopithecus africanus, известен като “Mrs. Ples”, и частично съхраненият скелет на “Little Foot”, като и двата предоставят безценна представа за ранните етапи на човешкото развитие.
Ето защо правителството на ЮАР решава да експонира по специален начин това безценно богатство. На 7 декември 2005 г. президентът Табо Мбеки откривановия център за посетители в Маропенг. Днес хиляди хора от цял свят идват тук, за да видят откъде е тръгнал човекът.
trud.bg
