В странджанското село Бродилово традицията се предава между поколенията и намира нови форми на съществуване.
Еньовден продължава да събира хората около билките, водата, огъня и надеждата за здраве, макар обичаите да се променят с времето. В странджанското село Бродилово, където празникът е известен като Яньовдень, традицията не е музейна реликва, а жива памет, която се предава между поколенията и намира нови форми на съществуване. Това заяви в интервю за БГНЕС етнологът и докторант към БАН Янислав Иванов, според когото днес по-точно е да се говори за трансформация, а не за изчезване на българските обичаи.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:
БГНЕС: Какви са характерните обреди и ритуали, свързани с Еньовден, и как са се променили те през годините?
Янислав Иванов: Еньовден е един от най-значимите летни празници в българската традиционна култура. В изследванията на Михаил Арнаудов, Димитър Маринов и други учени той се разглежда като празник, свързан със здравето, плодородието, билките, водата и гадателните практики. Това е особен момент в годишния цикъл – време, в което според народните представи природата достига своята най-голяма сила, но едновременно с това започва и преходът към следващия сезонен кръг.
В Бродилово празникът е познат като Яньовдень и има своя ясно изразена местна специфика. Спомените на жителите на Бродилово сочат, че в миналото той е бил очакван с голямо нетърпение, особено от децата и младите момичета, които участвали в подготовката. Събирали се билки и цветя, наливала се мълчана вода, китките се поставяли в харкома и се оставяли през нощта под звездите, най-често под трендафил.
Централно място в ритуала заема малкото момиче – булче. То вади китките и нарича за здраве, берекет, женитба и благополучие. Към празничния комплекс принадлежат още паленето и прескачането на огън за здраве, къпането и плискането с вода, както и вечерното общоселско хоро. Прави впечатление, че в Бродилово не са засвидетелствани специални еньовденски обредни песни, за разлика от някои селища в Средна и Западна Странджа. Музиката присъства предимно чрез хорото, гайдата, тъпана и песните, изпълнявани в празничната вечер.
Що се отнася до промените, не бих говорил за изчезване на традицията. По-точно е да говорим за трансформация. В миналото тези обреди са били естествена част от всекидневния живот и от ритъма на местната общност. Днес част от тях се възстановяват и поддържат чрез читалищната дейност, чрез участието на деца и млади хора, чрез празнични възстановки и културни инициативи. Появяват се и нови елементи – еньовският венец, преминаването през него за здраве, представянето на обичая пред гости и туристи. Именно тези промени показват жизнеността на традицията – тя се променя, но не прекъсва връзката си с миналото.
БГНЕС: Кои билки се събират на Еньовден според местната традиция и какви лечебни или магически свойства им се приписват?
Янислав Иванов: В българската традиционна култура Еньовден е преди всичко празник на билките. Според народните представи те трябва да бъдат набрани рано сутринта, преди изгрев слънце, защото тогава притежават най-голяма лечебна сила. Широко известно е вярването за „77 и половина билки“ – образ, който изразява идеята, че природата може да лекува както познатите, така и непознатите болести.
В Бродилово обаче картината е по-различна. В събраните теренни материали не се откриват сведения за събиране на точно определен брой билки. По-важна се оказва самата вяра в тяхната лечебна, предпазна и символна сила. Особено място заемат босилекът и здравецът. Босилекът се възприема като свещена билка, а здравецът естествено се свързва със здравето и благополучието. Затова тези растения присъстват в еньовденските китки и в други важни моменти от обредния живот.
В Бродилово билките не са само природен лек. Те участват в гадаенето и в наричането. По листата на босилека например се е гадаело за здравословното състояние на човека през годината. Ако по листото се появи черно петно, това се тълкувало като знак за болест или често боледуване. По този начин билките се възприемат не само като природен лек, но и като носители на символни значения, свързани със здравето и бъдещето на човека.
В съвременните възстановки на Яньовдень в Бродилово се използват и други лековити растения – яньовче, жълт кантарион, маточина, черен бъз. Те свързват старото знание за природата с днешното желание на общността да съхрани своята памет.
БГНЕС: Какви вярвания съществуват относно изгрева на слънцето на Еньовден и как хората са отбелязвали този момент в миналото?
Янислав Иванов: В българската народна традиция Еньовден е силно свързан с представите за слънцето. Георги Сава Раковски и Димитър Маринов отбелязват вярването, че на този ден слънцето „играе“, „трепти“ или се „обръща“. Смятало се е, че който види това необикновено явление при изгрев, ще бъде здрав през годината. В различни райони хората ставали рано, посрещали слънцето, къпели се в реки, търкаляли се по росата и събирали билки.
Тези вярвания са много важни за общобългарския образ на празника, но когато говорим за Бродилово, трябва да бъдем точни. В спомените на моите информатори не откривам конкретни сведения за посрещане на изгрева или за наблюдаване на слънчовата игра. Това не означава, че празникът е бил по-малко значим, а че местната традиция е поставила акцент върху други обредни действия.
В Бродилово по-силно са запомнени действията около билките, мълчаната вода, китките, огъня и обредното къпане. Именно те носят основния смисъл на празника в местната памет. Локалната традиция не повтаря механично общобългарския модел, а изгражда своя собствена вътрешна логика. В едно селище водещ може да бъде образът на слънцето, в друго – водата, билките или гаданията. В Бродилово празникът се помни най-вече чрез действията, които събират хората и им дават надежда за здраве, берекет и благополучие.
БГНЕС: Каква е ролята на Еньовден в народния календар и какви социални или семейни практики са били свързани с празника?
Янислав Иванов: В народния календар Еньовден е граничен летен празник. Той е свързан с представите за най-голямата сила на природата, но и с началото на постепенния преход към следващия сезонен цикъл. В този смисъл празникът не е само „билков“ или „лечебен“. Той засяга цялостния живот на човека – здравето, дома, семейството, стопанството и бъдещето.
В Бродилово Яньовдень е имал силно изразена общностна функция. На самия ден не се е ходело на жътва. Хората оставали в домовете си и празнували. Децата участвали в подготовката, момичетата събирали китки, махалата се събирала около огъня, а вечерта селото излизало на хоро. Така празникът временно прекъсвал всекидневния трудов ритъм и събирал хората в едно общо обредно време.
Особено интересни са семейните практики. Чрез наричането на китките се отправяли пожелания не само за отделния човек, но и за цялото семейство – да има здраве, хубави животни, плодородни ниви, храна и благополучие. Особен интерес представлява и обичаят с главениците – сгодените моми, които получавали китка от здравец и босилек, завързана с червен конец, както и дар от бъдещата си свекърва. Това е публичен знак за годежа и за връзката между две семейства.
Еньовден в Бродилово е не само празник на природата и билките. Той е празник на общността, на семейството и на онези връзки между хората, чрез които традицията се предава и преживява.
Еньовден показва колко дълбоко българската традиционна култура свързва човека с природата, семейството и общността. А примерът на Бродилово е особено ценен, защото ни напомня, че традицията не е застинал спомен от миналото. Тя е жив процес – променя се и се адаптира към съвременността, но продължава да носи памет, принадлежност и смисъл за хората, които я съхраняват. І БГНЕС
Янислав Иванов е докторант по етномузикология в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. На 27 август 2026 г. му предстои публична защита на дисертационен труд на тема „Музикалнофолклорната култура на странджанското село Бродилово: традиции и трансформации“.
Той работи като учител по музика в ОУ „Васил Левски“ – гр. Пловдив, педагог е по народно пеене и председател на журито на Националния фолклорен фестивал „Есекийска плетеница“ в село Бродилово.
В научните си търсения Янислав Иванов поставя в центъра Странджа и родното си село Бродилово – място, в което традицията не е само спомен, а жива памет, предавана, променяна и преживявана от общността.
