ЗА НЕМСКАТА КУХНЯ И ГЕРМАНСКИТЕ МЪЖЕ

 

За първи път се сблъсках с немската кухня и с германците, когато бях на 6 години. В Хавана живеехме в тристаен апартамент заедно с още едно семейство – нещо обичайно за Куба. Жената беше червенобузеста, руса и много бяла - от ГДР, а мъжът - от Ориенте и много черен. Имаха дебело, ревящо бебе мулатче и германката все се опитваше да го утеши с някое от нейните пюрета буламачи; може би за това и то постоянно врещеше. Веднъж я помолих да ми свари яйца, защото котлонът ни беше газов и не ми се разрешаваше сама да го включвам. Дори с такава проста задача, като варени яйца, немкинята се провали – бяха полу-втечнени и имаха вид на неприятни физиологични течности. Вторият ми сблъсък беше три години по-късно. Бях в Източен Берлин и в хотела ни поднесоха пържола. Голяма беше радостта ми, че ще има стекове, тъй като идвах от Куба, а там месото винаги е кът. Разплаках се като ми донесоха порцията – вкусната огромна пържола беше съсипана от мармаладен сос, обилно излят отгоре й… И салатата от краставици, вместо със сол, беше поръсена със захар. Години по-късно, вече като възпитаник на Немската гимназия, разбрах манията на иначе сухарите германци да позахаряват всичко, което се яде – те просто са толкова кисели и стриктни, че само това им остава – да си подсладят живота в кухнята. Но, пък като се напият - леле майко, ела та гледай. Имахме един учител по "Ландескунде" /Родинознание/, хер Хофман от Рощок. Жена му също ни преподаваше по немска граматика. Хофманчето беше типичното германско либералче - в началото на 40-те, леко прошарен, леко шкембелия, ама му се живееше, че две не видеше, завалията. Често ни преподаваше сред природата - в парка на Юзината или на крепостната стена на Ловеч. Един зимен ден го подлъгахме да се стоплим в една от Варошенските кръчми и го напихме. Мисля, че всички момичета му се изредихме да го целуваме, момчетата се кикотеха и го въргаляха в снега, а към свечеряване с общи усилия го замъкнахме при Мониката му. Понеже я знаехме каква е оса и само го оставихме на стълбищната площадка, звъннахме и с див кикот избягахме. На другия ден имаше масова сеч по немска граматика. Мониката така и не ни прости и повече 6-ца никой от класа не видя.... Но, трябваше да й се признае, че беше справедлива - преди края на учебната година ни покани целия клас у тях на пай с череши. Явно, сладкото е някакъв сдобрителен протокол при немците.

Въпреки сладкия ми опит, не заклеймявам германската кухня. Страната е огромна и разликите в готвенето от Източната до Западната, от Северната до Южната части, са също толкова драстични. Аз съм почитател на Прусашките ястия – Берлинската област, както и на тази от югозападната част на страната – в близост до Френската граница. Любими са ми Земел кньодел - кнедли от земел хлебчета, както и печен джолан със заеркраут - кисело зеле. Но, да оставим настрана яденето и да се пренесем към германските мъже! 

Забравете за клишето "правят любов в събота, не ги бива и са с чорапите". Имала съм 2 любовника с немски произход - единият 100% прусак от Берлин, запознахме се преди 29 години в София. Аз бях на 25, той - на 42. Донякъде ми напомняше на Гьоте - висок, атлетичен с леко къдрава, прошарена коса. В леглото беше бог! И много щедър - винаги, когато се срещахме, ми подаряваше някоя картина или изискано бижу. Немците са директни, не очаквайте от тях залъгвания и баламосване, "ама, аз ще се разведа, само чакам детето да тръгне на училище" или "не съм женен", "с жена ми само формално живеем заедно, заради децата". Още от първата минута, в която ви харесат, ще ви го покажат и кажат. Този ми германец ме видя в една софийска кръчма, директно дойте при мен и с възхита ми заяви, че съм била "зупер фрау" и жена на мечтите му. В следващия миг - баааам по главата, "но, госпожице, да знаете - аз съм щастливо женен, ама това не пречи"! Заявих му, че не се занимавам със семейни и се върнах при компанията си. Какво е правил, какво е струвал, не знам, но на другия ден ме беше издирил и в офиса ми влетя куриер със 100 кървавочервени рози... Е, коя жена може да устои на това?! Той беше притежател на една от най-големите строителни компании в Берлин и през месец идваше до България да купува мрамор и скъпа дървесина. Когато Берлинската стена паднала, положението го заварило като директор на едно от най-мащабните държавни, строителни предприятия. Имал е колосална техника и парк от няколко хиляди камиона. Със заместника му решават - продават всичко на символична цена на частна фирма /тяхна собственост/ и понеже знаят, че няма да им се размине, всички документи се подписват от Вицето. "Той беше ерген, с чисто съдебно минало и най-много да му дадяха 5 години", така ми обясни плана им Уве. Съдружникът влиза съвсем планирано в затвора, излежава си прилежно наказанието, а като излиза, Уве беше вече развил компанията и я беше направил водеща в бранша. Това трябва да им се признае на дойчовците - че педантичността им е и права пропорционална на лоялността им! Не мога да си представя български ортаци в такива отношения.... Но освен точен в бизнеса и добър в леглото, моят германец беше и също толкова откровен - когато започнах да се влюбвам в него, директно ми заяви, че жена му била първата му любов и за нищо на света нямало да се разведе. И замечтано се впускаше в романтични спомени, как правили за пръв път любов на "Бригадирски поляни" в Рила, за това и с такова удоволствие се връщал в България. Когато се сдобрихме с мексиканския ми годеник и се върнах при него, като благодарност му подарих кучето си - и без това нямаше как да го взема с мен в Мексико. Имах един боксер Белла - много странно животно - ядеше само краставици и пиеше бира - идеален кандидат имигрант за Германия. Децата му много се зарадвали на Белла и въпреки, че аз я считах за куче-идиот, те я тренирали година и Белла спечелила някакво киноложко състезание в Берлин. После кутретата й се продавали по 3-4000 марки защото била шампион! "Дъщеря ми и синът ми правят по няколко хиляди марки годишно от Белла", гордо ми съобщи по телефона Уве... Такива са си те - въпреки, че могат страстно да обичат и са кавалери, не губят чувството си за реалност и правят пари от всичко! 

Вторият ми германски любовник се появи наскоро и си е истински мачо - хем съчетава типичната немска педантичност, хем е страстен като латино мен - много странна комбинация. И отново отсрамва немската жилка - в леглото е просто неудържим. Та, момичета, забравете за клишетата за занюхания германец... То и като помисля, няма как да е иначе - жените възпитават мъжете, а ненапразно в порното има цяла секция "Германки"...

Имах и още един - кандидат гадже, ама там нищо не се получи - беше директор на една голяма немска банка и дълги години имахме стриктно бизнес отношения. Когато се престраши да ми се обясни, просто вече нямаше смисъл. Но, пак, като настоящ немец, ми направи реверанс - заведе ме в най-ексклузивния бутик за бижута и ми каза да си избера каквото съм си харесала, защото съм била единствената жена, която познавал и никога не му е искала нещо. Аз много се трогнах и за ужас на собственичката, категорично отказах. После тя ме намери и ми връчи златна карта от магазина й - вика, "госпожо, щом имате такива приятели, по-често се отбивайте с тях при нас, не ги жалете!", 😀

Толкова по Немската кухня и немските мъже! И не забравяйте - светът е пълен с клишета, и две от тях са точно за блудкавостта на германските ястия и неспособността на дойчовците

Mariela Nordell