В окото на предколедната благотворителна буря се намираме, когато от всички медии се леят потоци сълзливи призиви за състрадание към страдащите болни, бедни и пострадали от природни бедствия.
Мнозинството хора сме изпълнени с алтруизъм и състрадание към страдащите, независимо дали са хора, или животни. От всякъде сме заобиколени от възмутително неравенство, мизерия и дори глад за изпадналите в социалното дъно. Всичко това, разбира се страшно ни вълнува и притеснява. Чувствата ни много повече се бунтуват, отколкото разума, защото много по-лесно е да се проникнеш със симпатия към страдащите, отколкото с преценката на разума си за причините. И движейки се от прекрасни, но зле насочени подбуди, пристъпваме с искрени и сериозни чувства към изкореняването на злото, но крайно сантиментално от гледна точка на разума.
С кресливи благотворителни акции по различни каузи, често в едва ли не чисто медийно забавление, дори във формати на предавания, превръщащо се в неистово „продуктово позициониране” на личности, фирми и на самите медии. А знайно е, че истинската благотворителност се твори в тишина и анонимност. Поне в страни с традиции в тази насока.
Но, каквито сили и средства да се влагат, те са безсилни да изкоренят заобикалящото ни зло. Дори още повече го продължават. Защото същността на проблема е така да се преустрои обществото и на такива начала, при които бедността да стане невъзможна и благотворителността просто излишна.
Алтруистичните добродетели просто пречат за постигане на целта. От историята знаем, че най-вредни са били тези робовладелци, които са се отнасяли меко и с доброта към робите си, понеже смекчават ужасът на ситемата, против която робите би следвало да възстанат. Подобно отношение и благотворителност унижава, развращава и поражда маса пороци...
Следва да се разсъждава по такъв начин. Лицемерно е да се ползваш от благата върху частната собственост в почти всички сфери на икономиката и чрез благотворителност да се опитваш да смекчаваш произтичащото от това ужасно неравенство. Това е безнравствено и нечестно. Частната собственост действа крайно развращаващо и това без съмнение е причина социализма да не признава този институт, защото винаги е била основно язва. Голямата собственост налага и големи задължения и да имаш такава одначава да носиш огромен и тежък товар. Тя влече след себе си много изисквания и грижи. Ако тя носеше само удоволствия и ползи можеше да я търпим, но свързаните с нея задължения я правят непоносима. В интерес на богатите е да се отделят от нея и мвого скоро за голяма част от тях това ще стане действителност.
Ние често чуваме, че бедните са благодарни за благодеянията към тях. По отношение към някои от тях е така. НО НАЙ-ДОБРИТЕ ОТ БЕДНИТЕ НИКОГА НЕ ИЗПИТВАТ БЛАГОДАРНОСТ. Те са неблагодарни, непокорни, недоволни. ТЕ СА БУНТОВНИЦИ! И имат пълното право да бъдат такива. Те чувстват, че благотворителността се явява, или до комичност несъответна форма на частично признаване на вопиющата несправедливост, или пък че милостинята е сантиментална, съпроводена обикновено с нахални опити от страна на безпардонни благодетели да разпостранят своята тирания и върху частния им живот. И наистина, защо е необходимо да благодарят за тези трохи, паднали от трапезата на богатите? Та те трябва да вземат участие в самия пир. И това става от ден на ден все по-ясно. Непокорството, за тези които познават историята е основна човешка добродетел.
Прогресът се е реализирал благодарение на непокорството и бунта. Понякога хвалят въздържанието на бедните. Но да съветваш бедния да бъде въздържан и благодарен, това е груба подигравка. Като да препоръчваш на умиращия от глад по-малко да яде. Човек не бива да показва с нищо, че може да живее като зле хранено животно. Добродетелния и покорен беден можеш да го съжаляваш, но не и да се прекланяш пред него.
Неблагодарния, невъздържания, недоволен и и бунтуващ се беден често е богато надарена личност, имаща смелостта да прояви своя справедлив протест. Защото е невероятно и невъзможно един човек, целия живот на когото е изкълчен и обезобразен от несправедливите към него закони в обществото да се примирява с тях.
Поколението, живяло при социализма не се е сблъсквало с подобен проблем. Благосъстоянието на обществото не зависеше тогава от капризите на този, или онзи бизнесмен, или от настъпване на зимата с огромното поскъпване на енергоизточниците и спекулативната търговия с тях. Социализма, или комунизма, както и да го наричахме, като обществената форма на собственост беше заменил принципа на бясната и нелоялна конкуренция с принципа на кооперацията и поставил обществото на естествените му здрави основи с всеобща трудова заетост и относителна икономическа стабилност.
За сега оставаме с носталгия за това време и с очакване за по-добри времена...
Светослав АТАДЖАНОВ
