Западът трябва да се подготви за дългоочакваното разплащане!
Пет основни тенденции илюстрират как светът се променя и че Западът трябва да се бори с реалността, че вече не може да налага своето „лидерство“ на света, както го правеше преди.
от Chandran Nair
Постзападният многополюсен международен ред идва. Докато светът се бори с последиците от тази промяна във властта, основите на едно голямо разплащане се оформят. Това изчисление ще предизвика дългогодишните вярвания и структури, които са поддържали господството на Запада в света през последните няколкостотин години, излагайки по пътя природата на възприеманото право на Запада да ръководи глобалния ред на кълване. Крайният резултат ще бъде значителна преоценка на международните отношения, каквито ги познаваме.Това голямо разчитане ще бъде движено от пет основни тенденции, които принуждават западните нации да се изправят и да се адаптират към бъдеще, в което властта трябва да бъде споделена с останалите в един многополюсен свят. Неуспехът да се признае или да се опита да се противопостави силно на тези тенденции може да създаде значителни рискове не само за самия Запад, но и за глобалната стабилност. И все пак бъдещите конфликти могат да бъдат избегнати, ако този период на промяна се разглежда като възможност за изграждане на по-справедлив свят, а не като криза, която заплашва предпочитаните и утвърдени привилегии.
Пет тенденции, които трябва да се имат впредвид:
Какво бъдеще очаква Запада – плавен преход към многополярност или период на нестабилност и потенциален конфликт – до голяма степен ще зависи от това как политиците реагират на следните пет тенденции.
Първо е разплитането на досегашното разказване на историята. Западът, през цялата си колониална история, практикува и усъвършенства селективното тълкуване и разказване на събитията, избирайки да се представи като създател на съвременната цивилизация и добронамерена ръководна сила. Това сега се променя; информационните технологии, като интернет и социалните медии, нарушиха монопола върху информацията и историята, който някога е бил държан от западните институции за контрол (медийни компании, университети, книгоиздатели и други). В резултат на това хората по света признават, че историята вече не е ограничена до западната интерпретация - включително нейната проекция на добронамереност.
Важен компонент от това е честият отказ на Запада да признае собственото си несъвършено минало. Въпреки засилването на възприеманите неправомерни действия на другите, той мълчи за собствените си неприятни моменти, като например унищожаването на културите на първите нации от ранните американски пионери, европейската експлоатация на африканския континент или отношението на Австралия към аборигенските народи. Разглеждането на тези исторически епизоди има още по-голямо значение, защото те засягат текущото поведение; Западните нации също имат проблеми с признаването на съвременните грешки и намерения.
Незападните нации вече могат да изяснят, че техните собствени страни и общности имат дълга история, която не само съществува въпреки западната интерпретация, но тези истории трябва да бъдат изследвани, разбрани и разказани. Западът трябва да се бори с тази тенденция и нейните последици, вместо да продължава да я прикрива в отричане. Помислете за продължаващите дипломатически усилия на индийското правителство да принуди Великобритания да върне съкровището, откраднато от Индия, включително някои от бижутата на короната.
Втората тенденция е преоценката на „основания на правила” международен ред . Политиците във Вашингтон може да не обичат да го чуват, но концепцията е обект на много присмех по целия свят и широко се смята за инструмент, използван от Запада за контрол на глобалните дела и поддържане на хегемония. Има голямо недоволство срещу западните нации, като се има предвид многократното нарушаване на собствените им правила, което означава, че легитимността на този ред се поставя под съмнение въпреки положителните му аспекти.
С това нарастващо разочарование съвпада и реалността, че разпределението на властта между повече нации трансформира настоящия световен ред и създава нови възможности и предизвикателства. Китай зае по-видна позиция, предлагайки глобални обществени блага като миротворчество и справяне с изменението на климата по начин, който западните нации не желаят или не могат да направят. По същия начин Индия започва да се налага , както и други по-малки нации, като ОАЕ и Индонезия .
Докато все повече страни определят собствените си траектории през двадесет и първи век, Западът трябва да признае, че международният баланс на силите се е променил. Тя не може да продължи да налага волята си на другите - възходът на Китай и други нации е доказателство за това. Западът трябва да се примири с тази нова реалност и да признае, че е необходим нов, по-прагматичен и многополюсен подход, при който нациите следват външни политики, ангажирани с съвместно съществуване, водени от собствените си най-добри интереси, вместо да се присъединят към „едната страна“ ” или другото.
Трето е разобличаването на западното „опазване на мира“. Въпреки че се представя като гарант за глобалната сигурност, голяма част от света сега гледа на Съединените щати и Европа в по-малка степен като печеливши от войната, вместо да се интересуват от насърчаването на автентичен мир. Западният военно-промишлен комплекс – особено този на Съединените щати – е толкова могъщ, че вече е добре известно, че ръководи външната политика на САЩ до такава степен, че увековечава конфликти, за да печели от войната.
В момента Съединените щати и техните съюзници в НАТО са двигател на нарастването на глобалните военни разходи , като Америка харчи повече за отбрана, отколкото следващите десет страни взети заедно. Също така е добре известно, че почти половината от бюджета на Пентагона отива към частни изпълнители всяка година, а военно-промишленият комплекс дарява милиони долари за надпреварите за Конгреса на САЩ , което води до завладяване на държавата и значително увеличение на бюджетите за отбрана.
Останалият свят осъзна, че само на Запада не може да се разчита да ръководи усилията за глобален мир, особено ако значителна част от техните икономики са насочени към печалба от конфликти. В светлината на това настъпва положителна промяна, като Китай посредничи за новаторски мирни споразумения – между Саудитска Арабия и Иран, например – докато световни лидери като индонезийския Джоко Видодо, индийския Нарендра Моди и бразилския Луис Инасио Лула да Силва се борят мирно решения на съвременните конфликти.
Четвъртата тенденция е детронирането на западната финансова надстройка . Това, че Западът използва достатъчно финансовата си мощ за геополитическо предимство и цели, не е голяма тайна – политици и експерти открито говорят за „въоръжаване на финансите“ и прилагане на санкции върху страни, които не се съобразяват с намеренията на Запада. По същия начин способността на Съединените щати и техните съюзници да замразяват и дори конфискуват резервите на суверенни държави – Афганистан, Венецуела, Русия – предизвика шок в целия свят.
Поради това и собствения опит на Запада за финансова алчност и некоректност – което доведе до опустошителни кризи като финансовата криза от 2007–2008 г. и неотдавнашния колапс на Silicon Valley Bank, който имаше глобален отзвук – недоверието и отхвърлянето на Запада финансовите структури се разрастват.
Сега се полагат усилия за премахване на прекомерната привилегия, предоставена на Съединените щати чрез тяхната валута. Дедоларизацията се случва навсякъде, като делът на валутата в световните резерви падна до 47 процента миналата година , спад от 73 процента през 2001 г. Освен това страните търсят алтернативи на системата SWIFT, което също беше използвано в помощ на базираните на Запад санкции и по този начин разтревожи глобалното мнозинство. Тъй като страните със стабилни валути придобиват влияние, се появява по-многополюсен икономически ред, който променя геополитическите съюзи, икономическата дипломация и баланса на силите в международните институции. Тази промяна може да предостави на развиващите се нации по-голяма гъвкавост при управлението на техните валути и парични политики и да ограничи капацитета на Запада да налага едностранно санкции. Освен това страните от БРИКС наскоро надминаха Г-7 по отношение на БВП, сигнализирайки за преразпределение на икономическата мощ и намеквайки за бъдещето на сътрудничество в търговията, инвестициите, инфраструктурата и помощта за развитие.
Пето и накрая, има забележимия срив на доверието в западната преса. Това се случва в критичен момент, тъй като повтарящите се недостатъци през последните няколко години повишиха глобалното осъзнаване на ролята на западните медии в увековечаването на предпочитаните от Запада аспекти на настоящия световен ред – често в ущърб на други страни.
Например, постоянните критики на Китай в западните заглавия увековечиха непродуктивен и всяващ страх разказ за Пекин като заплаха за собствените му граждани и света като цяло. Геополитическите контексти на Хонконг и Тайван, макар и сложни въпроси, бяха специално и селективно нагласени, за да прокарат разказ „ние срещу тях“, вместо да насърчават разбирателството между Запада и Китай.
По подобен начин преобладаващо едностранчивото отразяване на украинския конфликт редовно пренебрегва националните и регионални геополитически сложности в дългогодишните руско-украински отношения и историята на разширяването на НАТО в Европа. Липсата на репортажи за атентата срещу Северен поток, за който мнозина смятат, че е извършен от западна нация – с доклади в подкрепа на това твърдение – е явна дупка, която допринесе за липсата на доверие в западните медии както от незападните, така и от западните читателите еднакво. Само месеци по-късно западната преса тихо признава потенциална вина на Запада или най-малкото знание.
Нещо повече, неадекватното и пристрастно отразяване на незападни конфликти, като тези в Йемен, Мианмар и Палестина, доведе до глобални обвинения в пренебрежение , пристрастия и дори расизъм .
Западните правителства, работещи в ехо камера на отричане, трябва да се свържат с приятелите си по целия свят и да осъзнаят това, което е очевидно за всички, освен за тях самите: че светът не е като това, което беше в ерата след Студената война. Старото е свършено и Западът просто няма политическата и финансова мощ, да не говорим за международната легитимност, както някога имаше. Западните нации трябва да се адаптират към тази променяща се международна среда, вместо упорито да настояват за обичайния бизнес. Неспазването на това ще направи света по-опасно място и ще подкопае още повече доверието и влиянието на Запада.
Стефан Стефанов
