Днес отбелязваме 142 години от Освобождението на България от турско робство и създаването на Трета българска държава. След пет века робство, българите отново имат държава и сами решават бъдещето си. И всичко това става благодарение на Руско-Турската война, която завършва с подписването на мирен договор в градчето Сан Стефано в близост до Цариград, като условие на договора е създаването на самостоятелна българска държава. За разлика от другите руско-турски войни, тази е различна. Българите активно участват във войната, подпомагат руската армия с опълчение, бият се наред с руските войни, защото знаят цената – свободата на България!
Факт е, че над 202 000 руснаци и 55 000 българи падат жертви във военните действия. Формираното българско Опълчение начело с генерал Гурко, яроство се сражава наред с руската армия. Тези жертви никога няма да забравим. Защото кръвта, дадена за свободата на друг, братски православен народ, винаги ще ни свързва с Русия.
В днешно време хора, на които най-големите геройства са изпълзяването на колене по стълбичката на кариерата, ни внушават, че не трябва да благодарим на Русия и че Трети март не трябва да бъде национален празник. Служейки на други господари, те предпочитат отново една васална и подчинена България, а не свободата и независимостта, за която тогава сме се били. Свободата ни не е дадена даром, жертвите в Априлското въстание и Руско-Турската война го доказват, но без Русия Освобождението щеше да е илюзия. Български паркетни генерали, които се страхуват дори от едно кихане, забраняват на българите да почетат празника на връх Шипка!
Българи! Свободата е най-ценното нещо, което притежаваме. И тя трябва да се извоюва ежедневно, всеки ден да се борим за нея и да бдим, защото е много лесно нашето разединение отново да доведе до пълната ни зависимост от други държави. България е велика страна с велик народ, но е прокълната от разединението и предателството. И въпреки всичко, повече от тринадесет века, България я има. И ще пребъде!
Честит празник, българи!
Благодаря ти, Русия – за свободата, за дадените жертви за свободата ни, за подкрепата и за надеждата през трудните дни на робството!
Елена Гунчева
