Защо младите не бързат за брак?

Защо младите не бързат за брак?

Готовността за брак е комбинация от мотиви, знания, умения и личностни черти, които ще осигурят легитимна връзка с любим човек. Изследователи по психология и образование са установили разлики в емпатията, комуникативните умения, домакинските умения и разпределението на семейните роли сред женените хора, съжителстващите двойки и живеещите сами.

Държавата подкрепя традиционните семейни ценности. Статистиката обаче разкрива парадокс: само около 25 процента от българите на възраст от 18 до 27 години са готови да сключат официален брак в близко бъдеще.

Изследователите са проучили причините за този парадокс, като са си поставили за цел да идентифицират отличителните характеристики на готовността на младите хора за брак. В проучването са участвали мъже и жени всички завършили гимназия, или студенти от висши учебни заведения и професионални училища. Авторите са разделили извадката на три групи въз основа на семейното положение: първата група включва официално женените, втората група включва тези, които съжителстват заедно, и третата група включва тези, които нямат постоянен партньор. Възрастта на респондентите варира от 18 до 35 години (средната възраст на участвалите в проучването е 24 години).

В проучването са използвани четири метода: „Диагностика на емпатичните способности“, „Диагностика на перцептивно-интерактивната компетентност“, „Ролеви очаквания и стремежи в брака“ и въпросник за „Домакински умения“. Резултатите показват, че семейните двойки демонстрират високи нива на емпатия и взаимно разбирателство с партньорите си. Те са способни да се разбират и да с съпричастни един към друг, комбинирайки логика и интуиция при решаването на проблеми, което е по-рядко срещано сред съжителстващите и необвързаните хора, за които това е по-трудно.

Фокусирайки се върху нуждата от социална активност и автономност, заслужава да се отбележи, че както съжителстващите, така и необвързаните хора дават приоритет на кариерата си и ценят високо активното участие в социалния живот. Женените, от друга страна, са способни на баланс и гъвкавост – споделените ценности и свободното време с партньора им се съчетават с поддържане на социална активност извън семейството.

Същото може да се каже и за очакванията и стремежите – женените хора имат цялостен поглед върху партньора си, ценейки го като родител, приятел, сексуален партньор и като цяло компетентен човек в различни области на живота. Съжителстващите двойки, от друга страна, са склонни да възприемат пасивна родителска позиция – те са склонни да прехвърлят отговорността за отглеждането на децата на друг, но имат високи очаквания по отношение на интимността и физическата привлекателност на партньора. Тази група се характеризира и със сдържано изразяване на чувства и емоции, независимо от сложността на ситуацията, което се проявява в очакването партньорът да бъде отговорен за психологическия климат в семейството.

Съществуват обаче и сходства – и трите групи притежават развити домакински и битови умения, а именно планиране на споделен бюджет, организиране на домакинството и създаване на комфортна среда.

Следователно можем да заключим и да отговорим на въпроса: защо младите хора не са готови да се оженят?

Себереализацията и кариерата остават приоритети. Днешните младежи смятат, че ще им бъде трудно да запазят настоящата си лична автономност и социална активност. Младите хора също не са склонни да се обвържат с официален брак поради трудности при съпричастността и разбирането на преживяванията на партньора си, както и неформирани представи за разпределението на отговорностите в семейството, подсилени от трудност в поведенческата гъвкавост и склонност да прехвърлят отговорността върху партньора си по много семейни въпроси.

Светослав Атаджанов