Бог да прости кралицата! Живот, изпълнен със събития. История. Създадена за нея легенда. Дотук. Монархията използва всеки повод да подчертае колко е важна и колко далеч е от обикновените хора, от простолюдието, както се казва. Погребението на кралицата е направено като тържествен театър и напомняне на тези, които гледат, за величието, което искат да покажат режисьорите.
Българският народ трескаво обсъжда кой как е облечен, как протича погребението и прочие жизненоважни за битието и житието му подробности от погребението на кралицата. Възмущение, че заради коментари за облеклото на Чарз Трети, блокирали във фейсбук. Неуместни подигравки със съпругата му. Пълно отричане и пълно възхваляване на английската кралица, все едно живота ни зависи от това.
Можем да почетем историята, която е направила. И да си направим изводите. Да отбележим края на един живот, който е посветила на Великобритания и на монархията. И дотам. И двете крайности, които виждам в България, не ми харесват.
Пълното отричане е абсурдно, защото тя вече е историческа личност. Пълната скръб и пълнене на профилите с тъжни коментари, постове и снимки, също е неуместно, най-вече защото никога не сме били нейни поданици.
Театърът на монархията. Аз, като републиканка, не го приемам. Не мога да приема, че някой по рождение е по-важен от някой друг. Всички се раждаме свободни и равни. На монархията може да й се признае така да се каже, селекцията откъм възпитание, образование, традиции и въздействие. Но пък и всеки друг, поставен в подобна ситуация от малък, би покрил изискванията, ако не и да ги надмине.
Аз не мога да приема, че някой е величество, само защото се е родил в семейство, което например преди няколко века е пиратствало в полза на короната и заради това са му дали благородническа титла. Нито да приема, че трябва да се покланям на някого само поради рождено право, а не по заслуги.
Знам, че много хора няма да разберат това, което сега ще кажа. Но ние, българите, не знаем още къде са гробовете на Левски и Ботев. Левски е погребан тайно, без пищни церемонии, без плач от народа си, без оди на журналисти. Но мисля, че той е оставил много по-светла следа в историята. Защото се е родил част от народа си и е загинал като част от народа си, а в промеждутъка между рождението и смъртта е отдал целият си живот да служи на българския народ.
Така, че българи, отдайте почест, като искате, отбележете историческия принос на кралицата и си спомнете, че сте преди всичко българи!
Елена Гунчева
