След като човек с прегоряла съвест и високо положение в обществото започне да безчинства, някоя блудница или неизвестен насилник и грабител се развихрят и влязат в устата на хорското осъждение, селските старейшини решават да го анатемосат (от гр. анатема – проклятие), за да го постигне Божието правосъдие. Воглаве със селския поп (!) разгневената тълпа в съботен ден с камъни и свещи в поясите отива извън селото на място, наричано “натемия”, което се намира на кръстопът (за да може много хора след това да минат оттам и да участват в проклинането), и попът след класическите за православната обредност свещенодействия първи хвърля камък на мястото и проклина въпросния “проклетник”. След това всеки от присъстващите извършва същия ритуал, без да се обръща назад (с достойнството на човек, изпълнил своя религиозен и обществен “дълг”). Всички, които минават през това място после са длъжни да проклинат човека и да хвърлят камък на същото място, а ако не го сторят, рискуват клетвата да падне върху тях самите. Историята е пълна с множество потвърждения, че този глас на народната съвест скоро е чут от бога и безчинникът е наказан с лудост, осиромашаване или смърт в мъки и нищета."
(Интернет)