ЧОВЕКЪТ-ВАЗИЧКА

„Председател на Надзорния съвет на Българската Банка за Развитие.“ Тази чутовна титла звучи така, все едно я носи Бутрос Бутрос Гали. Обаче не, носи я някой си Стамен Янев.

За пръв път го слушах днес, когато му се наложи да се яви пред министъра на икономиката. Не щото искаше момчето, ами защото си пази върнатия топличък пост на шеф на Агенцията по инвестиции.

За мен слушането на този млад началник беше равносилно на средновековно мъчение. Първо, за пръв път чувам човек, който успява да запецва с „мпаа“ между втората и третата дума във всяко изречение. Не че нещо, но е работил като адвокат… Или поне така твърди неговата биография, в която всъщност единствената яснота е солидната кариера като второстепенен персонаж в министерства и агенции, за да достигне върха на кариерата си като ръководител на надзорния съвет на ББР. Доколкото успях да вникна в обясненията му - никой не го е бръснал за нищо. Не ме учудва, той си го проси с вродената си безсмисленост.

Да ви кажа, изпитах съжаление към този млад мъж. Сигурно получава добра заплата, за да е никой. Но това е до време.

Професията „вазичка“ е с кратък срок на годност. Ще те местят от рафт на рафт, ще те позабършат от време на време. Ако те бутнат и паднеш – ще те забравят още докато ти замитат парченцата.

Радослав Бимбалов