Днес чета как един пишман патриот с евтин прякор наричал българите в чужбина "еничари" и "предатели", въпреки, че разчита на тях, за да се докопа до парламента. Това повдига една тема, която българските политици експлоатират, но няма практическо решение.
За три десетилетия почти три милиона българи се махнаха от България. По една или друга причина, но основното е - пълният провал на политиците в България, катастрофата - икономическа, демографска, държавна, образователна и здравна. Много млади хора предпочетоха да работят навън, за да имат достойно заплащане и да могат да изпращат пари на близките си, за да могат да оцелеят. Тези хора не са еничари. Да ги наричаш така, е признак на скудоумие и простотия. Тези хора са българи, които милеят за България и биха искали да се върнат, ако нещата тук са нормални. Но не са! И то благодарение на политиците.
Познавам много българи, които живеят в чужбина или са се върнали след дълъг престой там. Тъжно е. Тъжно е, че отиват сред чужди, защото собствената им държава се държи като враг, като мащеха с тях. Познавах една акушерка, която работеше на три места тук, за да може да си плаща сметките и да издържа детето си. Накрая отиде в чужбина. Сподели ми, че Родината много липсва, но поне знае, че детето й ще може да се изучи и да живее нормално. Няма нищо по-тъжно от това жени, които помагат да се роди нов живот, да напуснат Родината си, защото мизерстват. Колко много лекари, медицински сестри, инженери, както и всякакви други ценни кадри избягаха оттук като от местопрестъпление. Както едно време българите са бягали от кланетата по турско, така сега българите бягат от други българи. Все едно тук е чужда държава, а не Родина.
Всъщност българската икономика е зависима и от най-големият си инвеститор - българите в чужбина. Защото те пращат на година почти три милиарда лева на близките си в България. Аз не знам някой чужд инвеститор толкова пари да е налял тук. Българите в чужбина поддържат българските традиции, има български училища за децата им, интересуват се от България. А тук родните предатели ги наричат еничари. И се сещат за тях само по време на избори.
Какво направи българската държава за българите? В България и в чужбина? Държи се като враг със собствения си народ. Българските посолства в чужбина са се превърнали в луксозни заточения на неудобни политици или като награда за добре свършени предателства тук. Хора, които нищо не разбират от дипломация, са изпращани да оглавяват дипломатическите ни мисии, а българите не могат да разчитат на българските посолства. Колко пъти България защити българи в чужбина? Или дори да се поинтересува от българските малцинства?! Извън тясно партийните цели и предизборни кампании - никога.
Трудно е да си сред чужди. Никой от добро не напуска Родината си. Много българи преди две години се върнаха в България заради протестите. И горчиво разочаровани от резултатите, се върнаха обратно по чуждите места. Един от проблемите при българите в чужбина е, че се отдалечават от българската реалност. Не осъзнават какъв е животът тук, политиците какво вършат. Разчитат на фейсбук и медиите да се осведомят, но истината понякога се крие точно зад тях. Затова и бъркат при гласуването, надяват се някой да оправи България, да стане нормална държава, но се подлъгват по поредните проекти, които им поднасят. И те се отчайват все повече. А са наши, българи, част от българския народ. И никой няма право да ги нарича предатели и еничари, още повече политици, които продадоха идеите за България!
Българите в чужбина са част от народа ни. Не чужди, не еничари, не предатели, а наши. Наши чужди не стават и чужди свои не стават. Това е!
Елена Гунчева-Гривова
