2 милиона пенсионери.
1 милион ученици до 15-годишна възраст.
Една четвърт от населението в повечето градове са хора над 65-годишна възраст.
Здравейте, уважаеми политици, стари и нови. Когато заставате пред своя електорат, трябва да знаете, че той вече е на 44, колкото е средната възраст на населението в момента.
Това е сборът от годините на всички, разделен на броя им.
На тази възраст човек обикновено се е разделил с илюзиите. Някои мечти от младините вече са се изпарили, а умората и отегчението чукат все по-шумно на вратата. На 44 повечето имат деца, но помагат и на родителите си, имат работа, но продадат и някой имот. Продадат стар имот, пък си купят стара кола. Купят си стара кола, пък изтеглят нов кредит. И така нататък.
На всеки 100 излизащи в пенсия на пазара на труда влизат едва 67 млади хора. Тоест, с всеки 100 пенсиониращи се се получава разлика от минус 37 души, които не достигат на пазара на труда. Това гласи коефициентът на заместване на Националния статистически институт. Нещо като отрицателен прираст на работната сила.
Затова масово компаниите предлагат на пенсиониращите се служители да останат на граждански договори, защото намирането на нови кадри в някои отрасли става все по-трудна задача. Това означава, че ако тази тенденция се запази, след няколко години тези компании ще са принудени да свиват производството си дори и да преосмислят размера на заплатите, с които ще привличат новите си работници.
Хората във фирмите масово няма да достигат, което означава, че по-малко хора ще вършат много повече работа, което ще доведе до повече напрежение и натиск върху здравната система.
Тревожни разстройства, газ до краен предел, напрежение.
Това, което ни е нужно в момента, е някакво относително спокойствие и ясен хоризонт. Без стабилност няма да има инвестиции, без инвестиции няма да има увеличаване на доходите. Без увеличение на доходите няма да има качествени работници, нови семейства и новородени българчета.
Тези данни не са нови. Но с всяка година стават все по-страшни. Много политици в момента може да си мислят, че някои от нас живеят в относително спокойствие, но вие сте длъжни да гледате голямата картина в нейната цялост и перспектива. Ако нещата продължават така, само след 10 години ще се събудим в една много различна България.
В която онзи, 44-годишният, вашият избирател, който отдавна се е разделил с илюзиите и много от младежките си мечти, ще е още по-възрастен, по-уморен, по-отегчен и все по-малко трудоспособен, по-малко платежоспособен, все по-болен, което е истинският кошмар за всяка социална, пенсионна и здравна система. Помислете за него, защото той ще мисли за вас... 44 години не стигат, но лошото е, че демографски и времето вече не е наше.
Светослав Иванов
ИвайлоК
1 year before
Бях на 44, когато заминах за САЩ. Доктор на науките, който събираше бирените бутилки зад автогара "Овча купел" и ги връщаше за стотинки. 22 години живях и работих в Щатите. Бог ми помогна да осъществя там всичките си мечти. Пенсионирах се и се прибрах преди година. А тук - България - борбата за мен започна отново - да си възстановим загубения суверенитет и държавност. Nothing Else Matters.
Коментирай