Преглеждайки пресата, следейки медиите и сърфирайки в социалните мрежи, констатираме, че преобладавощо критиките са насочени основно срещу представители на официалната власт. Миличките те, не че са безгрешни, но по принцип са почти безпомощни във вземането на решения, опллетени като мухи в сложната мрежа на обществените отношения...
Както споменах в предишна публикация, в управлението на съвременното ни вече глобално общество са ангажирани почти 20 % от работещото възрастно население. А това е повече от заетите сумарно в промишлеността и селското стопанство на развитите страни. Какво ли би казал Маркс, прогнозиращ растяща работническа класа в бъдещото общество и как би го тълкувал в разбирането си за отмиращата рола на държавата? Защото сме свидетели на увеличение и усложнение на обектите на управление, на материалното богатство, комуналността му и нарастване ролята на тази комуналност във всички сфери. Възникнали са множество задачи за решаване на проблеми с енергетични и космически програми, решаване на демографски, екологични, финансови и международни проблеми, свързани със световния международен ред.
За победата си в Студената война на Запада бе необходима мобилизация на огромни сили и ресурси във всички сфери на живота. Възникнаха и необичайно се усложниха проблемите в градоустройство, образование на милиони млади хора, медицинско обслужване, транспорт, престъпност, наркомания, природни бедствия, миграция. Всички те не настъпиха случайно и спорадично, а последователно и закономерно. Те влязоха в живота на обществото като ежедневни проблеми, а огромните усилия за преодоляванто и решаването им изисква организация, управление и контрол. Някой следва да взема решения и да ги осъществява. И изпълнението им следва да е тяхно задължение.
Ако отворим статистиката и справочниците ще видим официалната структура на властта. С нейното огромно количество различни правителствени и неправителствени организации и учреждения, министерства, агенции, департаменти, комисии и още и още е обрасла само централната представителна нейна част. И слизайки надолу виждаме как се мултплицира на местно ниво по региони, области, общини и чак до селца и паланки. Голяма част от тях не са узаконени от основното право, а са създадени в „работен” или временен порядък, но трайно присъстват в управлението. Във всички тях са ангажирани множество специалисти и квалифицирани служители, като те не се избират на изборни длъжности отдолу, а се назначават отгоре. Те работят и правят кариера върху същите принципи, както и изборните в бюрокрацията на държавата. И тези хора играят по-важна роля, отколкото декоративната на „избраниците на народа”.
Военната, външнополитическата сфера и секретните служби са придобили такива размери и влияние, че се конкурират с централната власт в борбата за реална власт. Всички тези мощни и в значителна степен автономни сфери се нуждаят от координация. Непомерно разрасналата се държавна бюрокрация се нуждае също от своя си вътрешна власт и тя не са конституира като официално и формално признати органи на държавната власт. Тя се формира от най-различен род хора – лобисти, PR-и, лични секретари, съветници в различни направления и въобще всички тези, които организират и осъществяват скрития аспект в държавното управление. Какви са мащабите на тази дейност и нейното финансирането е почти невъзможно да се узнае. Публичната власт не прави и крачка, без да сесъобрази със скритата. Тук влизат множество хора, представляващи частни интереси, лобисти, мафиотски групи и лични приятели. Това е КУХНЯТА НА ВЛАСТТА. Тя е постоянно действащ елемент на властта, стояща над държавата и отнемаща от суверенитета и.
Наред с опериращите анонимно в кухнята на властта са и личностите с високо положение в социалната стълбица – по обществено положение, контрол на финансови и материални ресурси, обществен статус, богатство, популярпност и са най-влиятелни в обществото. Това са водещите бизнесмени, банкери, земевладелци, собственици на медии и спортни клубове, издатели, политици, синдикални лидери, популярни актьори, известни учени, университетски преподаватели и т.н. Този тънък обществен слой е прието да се нарича ЕЛИТ на дадено общество и на него в социологичната наука се оказва особено внимание и се посвещава дори цяла „Теория на елитите”. Съществуват много определения за тази своеобразна каста в обществото, което се обяснява със сложността и изменчивостта и. Тя не е така многобройна и често няма видимо отношение към властта и формално не оказва влияние в упражняването и. Това са официално признати учени, писатели, художници, музиканти и артисти. Обикновено се счита, че по принципа на социалния подбор в елита влизат най-добрите членове на обществото, най-умните, образованите, талантливите и интелигентните. Но ако се измери интелектуалното и творческото му ниво, резултата ще е доста разочароващ. Но, в публикациите на социолозите, които се правят под строгия надзор на медиите им се създава образ, който има твърде малко общо с действителността.
Достатъчно е да се влезе в социалните мрежи, за да се установи с достатъчна вероятност реалността, по мнението на хората имащи лични контакти и познаващи реалния им принос.
Ако си послужим с езика на Маркс, този „каймак на обществото” не разполага със законодателни функции, но е най-мощната надстроечна част на обществото. Тя притежава недържавнически средства да принуждава държавата така, както изискват собственинте и интереси. В това е същността на личните връзки сред лицата на отговрни длъжности, с лобиране и манипулиране на финансови институции и масмедии с подкупи, шантажи и дори насилие в краен случай. И всичко това е добре известно от журналистически разследвания, литературни произведения и филми, като „Кръстникът”, който си остава като еталон в това отношение...
Светослав Атаджанов
