Никола Минчев вече не е председател на 47-то Народно събрание. Не защото е лош човек или юрист, дори не и защото е направил фатални грешки. А защото допусна да е проводник на най-гнилата част от управлението и налагаше решенията с правото на силата, а не със силата на правото. Всеки председател на Народното събрание заради длъжността си трябва да бъде обективен и еднакво дистанциран от всички парламентарни групи, за да си върши добре работата. Когато започне да слуша само едните и да нарушава добрия тон и правилата, краят винаги е един и същ.
Днес има ново мнозинство в Народното събрание. Мнозинство за оставки. Така го наричам. И когато обединиш крайни врагове срещу себе си, повечето политици биха се замислили. Че нещо грешат. Кирил Петков днес не показа, че е разбрал урока. А урокът беше, че когато се прекалява с власт, се получава политическо разстройство и естествен логичен край на управлението. Паниката, емоционалните изблици, некоординираните жестове, нападките и обидите към тези, които поискаха оставката на Минчев, от страна на Кирил Петков показаха само едно - пълна човешка и политическа неадекватност. Вижда катастрофата и продължава да упорства. Нямам разумно обяснение на какво се дължи това неадекватно поведение.
Оказа се, че некадърността, корупцията и непотизма /иначе казано по народному - шуробаджанащината/ в управлението успяха да обединят всички срещу това неадекватно управление. Властта вече се опитва да наложи терор над тези, които не са съгласни с нея. Затова и постигнаха невъзможното - обединение ад хок на тези, които не са съгласни това да продължава. И би трябвало Петков да се замисли защо дори коалиционните му партньори се обърнаха срещу него. Много е лесно да говориш за мафията, но всички чухме и видяхме как се опитваха да унижат хора от ИТН, да прокарват закони и решения, дори без да уведомят ДБ и т.н. Наглост и арогантност, облечени в неадекватност и корупция.
Днес беше генералната репетиция за вота на недоверие на правителството. Интересно беше, че почти всички министри се изказаха, явно тренираха за техния вот. Почти никой не каза нищо за Минчев, а се посветиха да плюят тези, които са срещу тях и да се хвалят сами. Корнелия Нинова си направи политическо харакири, като каза, че Македония не е тема. Асен Василев толкова си изтърва нервите, че по-чувствителните депутати започнаха да се питат дали може да му се осигури лекарска помощ на място, а други развеселено коментираха, че след ответния удар срещу Путин, това е ответния удар срещу опозицията. Тряскането на юмрук по трибуната на Народното събрание и то от министър, пък мина всякакви граници на адекватното и нормалното. Но пък е разбираем гнева му - едва започнали да усвояват бюджета, и някой им го дръпна.
Нормалното политическо поведение беше в тази ситуация Петков, вместо да обижда и купува, да събере всички партии и да постави въпроса за подкрепа на политиката си, чрез приемливи компромиси. Или да поиска вот на доверие, след като вижда ясно, че е загубил парламентарната си подкрепа. Или направо да подаде оставка, за да си спести резила и да се опитат да направят някакъв програмен кабинет, в който да участват не толкова политически ангажирани хора. Това не го видяхме. Видяхме отчаяни опити на удавник да потопи всички със себе си. И няма разумен политик, който да подкрепи подобен срамен провал и неадектватно поведение. Както се казва - сами си го направиха и много се стараха!
Елена Гунчева
