Ще станем нещо по-различно от това, в което сме се превърнали, когато политиканите ни и обикновеният слугинаж спрат да прислужват толкова недодялано на чуждия интерес.
Могъщата целуваческа практика на нашите днешни политикани е предвидена още от Алеко.
Заканата на Бай Ганьо, че не може да бъде надвит в „целуването“, звучи съвсем свежо и днес.
Новите ни властници са готови да целуват още по-разпалено и изобретателно, и то навсякъде – и там, където Ганьо дори не би си помислил.
Непочтено се държим със себе си – готови сме да се подлъжем и да сервилничим дори на ония скотове, които унижават Историята ни.
Да не отваряме дума пак за „македонското“ ни фиаско – но е факт, че зарязахме част от Историята си в ръцете на скопските мистификатори.
Не ги видяхме да целуват нечии задници, но Франция, а вече и Германия ги подкрепят в шашмите им.
Понеже са се досетили, че сме недодялани, отблъскващи целувачи, които сякаш съществуват, за да се мразят.
Като са се заплеснали някои толкова по новото заклинание „Език на омразата“, защо не обелиха и думица, когато негодници словесно поругават Апостола?
Ами, защо мълчаха за циганетата, които се гавреха, със сексуални жестове, с други наши светини – дори някои „правозащитници“ ги бранеха при това брутално изстъпление на омразата.
Сякаш всичките им думи са предварително резервирани в защита на други потърпевши - но не и на нашите, на други жертви, но не и на нашите, на друг геноцид, но не и на Баташкият, за който дори се каза, че е измислица – тази свинщина не е ли „език на омразата“?
Коя друга държава е зарязвала толкова безчувствено Историята си?
Или толкова позорно е капитулирала пред самоназначилите се чистофайници – хигиенисти по „езика на омразата“?
Докарали сме се дотам, че вече всяко мнение, което не съвпада с това на хигиенистите, автоматично става подозрително.
Те искат да се санкционира всяка другост в мисленето, в убежденията – когато те са встрани от „правата“ линия.
От слугинажа, имам предвид.
Съществуват вече и съответните органи за опазване на въпросната линия, те изглеждат като някакви подобия на ЧК/Чрезвичайната Комисия на Дзержински.
Предизвикват присмех и съжаление, но ги има.
Те могат да те изкарат всякакъв – но главно „русофил“ или човек, който не е достатъчно убеден в Евроатлантическите/ЕА ценности.
Те се имат за питбулите/охранители на тия ценности, макар че не изглеждат на нещо повече от пискливи булонки.
Готови са да се дерат до прегракване дори за някоя очевидно незащитима щуротия – като оная, когато по време на учение, американски войници превзеха един цех във Войнягово и изкараха ангелите на работещите в него наши сиромаси.
Случват се подобни неща - и най-добрите войници в света понякога правят такива гафове.
Имаше една комична издънка даже и в операцията по ликвидирането на Осама бин Ладен: изпратили два хеликоптера, които, тайно от пакистанските власти, да стигнат до къщата, в която се криел Осама – единият обаче кацнал сред кравите в съседния двор и излязъл безславно от строя.
Но и гафът във Войнягово си го биваше – нашите хорица със сигурност са се уплашили повече от ония крави.
Веднъж Банън, един от съветниците на президента Тръмп, казва за афганистанската авантюра на САЩ: „Изхарчихме един трилион долара, за да превърнем най-добрите бойци в света в най-лошата армия на света…“
Американците - това не може да се отрече, имат куража да гледат трезво на провалите си.
Но тукашните ЧК не си позволяват този лукс и винаги опаковат всяка история максимално правоверно.
Това е тежка задача, един Господ знае, как не изпадат в плен на „Черното куче“ – така наричал Чърчил депресиите, които получавал от време на време.
Сещам се за него, понеже наскоро от някакво ЧК се бяха загрижили за репутацията му – не били открили никакви доказателство, че е произнесъл скверната фраза „София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи“, а тук някои неверници злоупотребявали с нея.
Както са я подкарали, „чекистите“ скоро ще заклеймяват и онези, които само споменават англо-американските бомбардировки над София и други български градове.
Нищо чудно след време и да твърдят, че няма доказателства за последиците от това варварство.
А тези последици са наистина зловещи:
Убити са 4208 души.
Тежко ранени са 4744 души.
Само в София са разрушени над 12 хиляди сгради, близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат.
За периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места.
От жертвите 88% са мирни граждани.
Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.
Заръката на Чърчил е изпълнена – оставало е да се засеят картофите.
Истината за скверната му фраза е опазена от паметливите хора, колкото са останали.
Един от тях е Джимо – Димитри Иванов.
В дописката си „Най-интересната ваканция“ – 11 април 2018 година, вестник „Сега“ - той разказва за касапницата, която Чърчил урежда на София.
Цитат:
„София ще бъде изравнена със земята и засадена с картофи го каза Чърчил, когато слухтях пред телефункена с разлети къси вълни“.
На Джимо може да се вярва повече, отколкото на всички охранители на ЕА ценности, взети заедно.
Още един цитат:
„Когато с приятелчето ми Славчо намерихме писалка и Славчо я отвинти, тя избухна. Тогава нямаше "bomlets and cluster bombs", само фугасни и запалителни бомби. Гърмящите писалки, запалки, бонбониери и детски играчки бяха световна новост“.
И така се е водела тази война – със смъртоносни играчки-примамки за деца.
Сега трябва да очакваме ново опровержение от охранителите – или, най-малкото, да оправдаят това варварство, като го поставят в „контекста на проруски и антизападни наративи“.
Това е любимият им похват.
Горкият Славчо няма никакво значение за тях.
Спасението е в паметливите хора, колкото са останали – те са Пазителите на Истината.
Но остават все по-малко - и паметта е все по-безсилна пред лавината от лъжи.
Все повече стават недостоверните летописци – особено сред ония, които се занимават с последните три десетилетия.
Цяло чудо е да се намери някой, който е изцяло предан на Истината, без оглед на последиците за самия него.
Кеворк Кеворкян
