Тези дни бяха мисир-наградите. И прощавайте, няма как да ги нарека по друг начин. Даваха ми съвети да уважавам журналистите и да се отнасям добре с медиите, защото били важни. Естествено, не смятам, че това е правилното отношение. Аз журналистите ги уважавам. Но хищните гладни хиени, захлебващи от евроатлантическата сган, няма как да уважавам и да жаля.
Гледам ги постоянно в парламента. Някои - читави, съвестни, знаещи какво се случва. И други, които като гладни хиени се опитват да докопат някоя сензация. Фотографи, които се надяват да получат някой лев, като снимат депутат в неудобна или манипулативна поза. Камери, дебнещи отвсякъде - но неудобната опозиция. Как пък веднъж не снимаха Кирето как се хили малоумно и ръкомаха като изтърван? Ама хиените добре знаят откъде сипват манджата.