И не къде да е, а в Парламента. Те и без това влязоха в него със скъсани гащи почти като изути. Но не е там въпросът. Въпросът е в това дали ние помним...
И като стана дума за памет, помните ли как Киро, който още не бе станал Простото и неговият съратник, който още не бе показал обратната страна на очите си обявиха с чувство на гордост, че Ицо Хазарта и Атанас Атанасов, който пък вече бе хигиенизирал едно Читалище, че са интелектуалният елит на нацията...
Нацийо любима, това ли ти е интелектуалният елит? И ако една нация има такъв елит значи, че няма Нация... Защото няма народ, който да изтърпи такива управляващи, които показват средни пръсти в светинята на Държавата - Народното събрание.
Показвайки среден пръст на друг народен ти всъщност показваш среден пръст на тез, които са ги избирали. И на тез, които не са ги избирали също показваш среден пръст. Защото го правиш в символа на държавността...
Или пък от кабинета на министерството на културата благодариш, че поне 11 човека те познават и са ти честитили рожден ден... В същата сграда, от същия кабинет в който са били негови обитатели професори и академици - на някои дори имаш наглостта да закачиш някакви жълти ламарини. Страшното е, че и те са станали част от тази нация и са си подложили гърдите не да бъдат окичени с ордени, а да бъдат опипани пред безпристрастните очи на камерите.
Защото понякога не е важно какъв орден ти закачат, а какви ръце го правят. И докато се усетят се разбира, че едната ръка те закича с орден, а с другата ръка ти бърка "изотзадзе"... И после ти показва пръста, за да видиш поне кой е...
Христо Стоянов
