ИСТИНАТА НЕ Е "ЗЛОБА", НИТО "ПОСЕГАТЕЛСТВО". А СУЕТАТА И ПОЛУИСТИНАТА СА СМЪРТЕН ГРЯХ

https://svobodnoslovo.eu/mrezhata/istinata-ne-e-zloba-nito-posegatelstvo-a-suetata-i-poluistinata-sa-smarten-gryah/53157 SvobodnoSlovo.eu
ИСТИНАТА НЕ Е "ЗЛОБА", НИТО "ПОСЕГАТЕЛСТВО". А СУЕТАТА И ПОЛУИСТИНАТА СА СМЪРТЕН ГРЯХ

Подир моята статия "Борец без рискове", отнасяща се до каузите на Нешка Робева, получих следните коментари: "Не посягайте на Нешка!" и "Защо толкова злоба?"

Когато рутинното възприятие и мощната пропаганда поставят конски капаци на голяма част от обществеността, хората се възмущават от всеки автор, дръзнал да наруши безкритичното обожание на един официализиран кумир.

Още никъде не съм прочела, че другарката Робева е канонизирана за светица. Католиците отдавна премахнаха постулата за непогрешимостта на папата, а ние продължаваме да обгръщаме с ореола на пръв и най-изтъкнат борец за всички справедливи каузи другарката Нешка Робева.

Ще повторя това, което заявявам и в предишния си текст: Нешка Робева се появява като борец за обществени каузи винаги, когато рискът е отминал. Когато други са го поели. Когато пътят е проправен. Твърди, че отдавна мисли за ужасите на Истанбулската конвенция. Отдавна, отдавна, ама почва борбата по време на изборната кампания и от името на БСП. Заедно със същите като самата нея "борци без рискове". Борба против Истанбулската конвенция, разбира се, трябва да се води непрестанно. Тази борба, трябва да се институционализира. Но трябва да се каже и истината, че тя е начената  отдавна, а не започва с Нешка Робева - колекционерка на справедливи каузи. 

Повтарям: борбата срещу сатанинската Истанбулската конвенция бе подета още през 2017, с информацията, която афишираха за нея "момчетата от Варна". Борбата срещу конвенцията бе пренесена открито от мен в коментарите, подписани със собственото ми име в сайта афера. бг., когато рискът да пишеш истината за този документ  беше много сериозен. Никой друг сайт не публикуваше моите текстове. Борбата доби гражданственост още на първия митинг срещу конвенцията - пред Паметника на цар Освободител, януари 2018 г., когато се събраха петнайсет истински борци, впоследствие оклеветени и подиграни от сороските телевизии. От петминутно мое изказване пред мисирите от NOVA, на екран бе допусната само секундна част от едно изречение: "Не щем Содом и Гомор в България!"

Другарката Робева се появява повече от пет години след началото на борбата - и то с недопустимото й от морална гледна точка политизиране. В изказването си вчера пред медиите, Робева не споменава и дума, че битката отдавна вече е започнала. "Инициативният комитет на БСП, чийто представител се явява тя, щял да информира хората". Твърдя, че хората са вече информирани за пъклените цели на конвенцията - от  такива неизвестни автори като мен, чийто брой нарасна на десетки хиляди.

Най-неприятното в този Инициативен комитет на БСП за референдум срещу джендър идеологията, е, че той се пръква тъкмо по време на изборната кампания. БСП постоянно губи гласоподаватели и ми се струва, че за прошнурованите бесепарски активисти, дори свещената борба срещу Истанбулската конвенция, е средство за набиране на електорат. "Възраждане" докопа референдума против еврото, идеята за който бе подета от обществени организации - БСП пък се хваща като удавник за референдума против Истанбулската конвенция. Малко вероятно е вечните депутати от БСП да си спомнят за тази инициатива, след като се намъкнат в 49-то НС.

Подкрепям с цялото си сърце борбата срещу Истанбулската конвенция - тя е борба за България! Тя е и моя съкровена борба! Но ми е неприятно тя да бъде употребявана от пропадащи политически формации. И от хора с безгранична суета, каквато - за мое удивление - изпълва цялото същество на 76-годишната Нешка Робева - класическият пример за "борец без рискове". 

П.П. В този, както и в предишния си текст, изобщо не се занимавам с дейността на Н. Робева като треньор. Не разбирам нищо от спорт и тази тема не ме вълнува, а към всички видове професионален спорт имам отрицателно отношение. 

Милена Върбанова 

14 Коментара

ИвайлоК

1 year before

Честит Осми Март на всички четящи, пишещи и коментиращи колежки! Сега – съвсем накратко: Мисля, че е съвсем време да организираме среща на живо с пишещите и коментиращи колеги/колежки – поне с тези от тях, които биха имали желание за това. Ще е чудесно, ако някоя от пишещите колежки (да ме прощават колегите) се съгласи и определи място (някъде из България) и време. Относно темата на срещата – обща среща + всякакви теми. И накрая още веднъж – честит Празник на колежките! Желая им здраве, радост и много Слънце! [email protected]

Коментирай

ИвайлоК

1 year before

Мисля, че датата си е много добра - 21 март изобщо не е прекалено близко. Нещо повече - датата е ключова. А относно мястото - от името му усетих лека тръпка - мисля, че си е съвсем намясто. Живея в София. Мога да взема с мен в колата 4 човека. Имейлът ми се вижда в поста. Аз съм готов.

Коментирай

Милена Върбанова

1 year before

Към Госта: "Много преди мен" и "като съм почнала да изтъквам заслугите си" - това ЮДИНСКО извъртане. Не изтъквам "заслугите си", защото нямам необходимост от подобно самоизтъкване. Казах ясно, че Комитетът на БСП с представител Нешка Робева - вечният морален коректив - не е нито първият, нито поемащият някакви рискове. Това е стълбичка на БСП към повече гласоподаватели. Дразни и безмерната суета на другарката Робева, която обикаля екраните и сайтовете с мъченически лик на професионален борец на правдата. Ти пишеш твоите завъртулки, за да обезцениш в очите на читателите моя текст. Но ако имаш с какво да ми опонираш - първо си напиши името. Истинското име - ако имаш такова, ако държиш на него и ако някога си заставал пред обществото с него. Не съскай като плъх от дупка. Това не става анонимно. И после напиши датата на това предаване с Шейтанов. Анонимните твърдения за събития без дати са патент на троловете.

Коментирай

Милена Върбанова

1 year before

( продължение ) И защо аз ще "споменавам" г-жа Мадлен, след като нито съм я чула, нито я познавам? Напиши една статия, спомени всички тия хора и организации и се подпиши с името си - като автор! Моите "заслуги" не изтъквай. Аз "заслуги" нямам. Написала съм това, което съм смятала за редно - и през 2017-а, и сега.

Коментирай

Милена Върбанова

1 year before

Забравих - дай датата и на "грандиозния митинг", защото аз твърдя, че първият беше от петнайсет човека и телевизиите пуснаха съвсем малко кадри от него. Но да оставим това! Чест и хвала на всички българи, които се изправят и воюват със сатанизма и трансхуманизма! Моят протест е, че и тая свята борба бе яхната от професионалните неуморими боркини на по 80 лазарника. Ха, дано я доведат до победен край! Ако не - ще я поведем ние, никому неизвестните, отвергнатите, отритнатите и оплютите.

Коментирай

ИвайлоК

1 year before

Как пък никой с две думи не отговори...

Коментирай

Милена Върбанова

1 year before

Към Гост - честно казано, мислех, че сте мъж, така звучаха коментарите Ви. Ако сте били съгласна със статиите ми, трябваше да го напишете. В коментарите Ви такова съгласие не се долавяше - точно обратното. Изобщо не съм длъжна да познавам изброените от Вас организации и лица. Първо - защото не съм журналист. Второ - защото доскоро живеех в чужбина. Трето - защото по времето, за което говоря, тези лица още не бяха вдигнали глас. Смешно е да ми говорите, че ще "ме отрезвявате". Така би могъл да говори само човек с огромен авторитет, човек, към когото изпитвам доверие, мой много близък човек. А Вие сте анонимно, напълно непознато за мен лице. И после - за "отрезвяване" можете да говорите, ако съм пияна и абсолютно неадекватна в текстовете си. А това не е така. Дали ще ми бъдете "фен" или не - ми е безразлично. Аз не съм нито чалга певачка, нито футболист, а писател и частно лице. И това са последните редове, в които се занимавам с Вас.

Коментирай

Милена Върбанова

1 year before

Към ИвайлоК - писах Ви на посочения от Вас електронен адрес.

Коментирай

Милена Върбанова

1 year before

Разбира се, че знам за действията на адв. Шейтанов и "Общество и ценности". Последните са в преписка с мен, непрекъснато получавам есемеси от тях, с описание на казуси, свързани с борбата срещу ИК. Но статията ми не е обзорен журналистически текст за фазите на тази борба в България, а протест срещу обсебването й от една партия и едно лице. Какво повече да обяснявам ...

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.