Подир моята статия "Борец без рискове", отнасяща се до каузите на Нешка Робева, получих следните коментари: "Не посягайте на Нешка!" и "Защо толкова злоба?"
Когато рутинното възприятие и мощната пропаганда поставят конски капаци на голяма част от обществеността, хората се възмущават от всеки автор, дръзнал да наруши безкритичното обожание на един официализиран кумир.
Още никъде не съм прочела, че другарката Робева е канонизирана за светица. Католиците отдавна премахнаха постулата за непогрешимостта на папата, а ние продължаваме да обгръщаме с ореола на пръв и най-изтъкнат борец за всички справедливи каузи другарката Нешка Робева.
Ще повторя това, което заявявам и в предишния си текст: Нешка Робева се появява като борец за обществени каузи винаги, когато рискът е отминал. Когато други са го поели. Когато пътят е проправен. Твърди, че отдавна мисли за ужасите на Истанбулската конвенция. Отдавна, отдавна, ама почва борбата по време на изборната кампания и от името на БСП. Заедно със същите като самата нея "борци без рискове". Борба против Истанбулската конвенция, разбира се, трябва да се води непрестанно. Тази борба, трябва да се институционализира. Но трябва да се каже и истината, че тя е начената отдавна, а не започва с Нешка Робева - колекционерка на справедливи каузи.
Повтарям: борбата срещу сатанинската Истанбулската конвенция бе подета още през 2017, с информацията, която афишираха за нея "момчетата от Варна". Борбата срещу конвенцията бе пренесена открито от мен в коментарите, подписани със собственото ми име в сайта афера. бг., когато рискът да пишеш истината за този документ беше много сериозен. Никой друг сайт не публикуваше моите текстове. Борбата доби гражданственост още на първия митинг срещу конвенцията - пред Паметника на цар Освободител, януари 2018 г., когато се събраха петнайсет истински борци, впоследствие оклеветени и подиграни от сороските телевизии. От петминутно мое изказване пред мисирите от NOVA, на екран бе допусната само секундна част от едно изречение: "Не щем Содом и Гомор в България!"
Другарката Робева се появява повече от пет години след началото на борбата - и то с недопустимото й от морална гледна точка политизиране. В изказването си вчера пред медиите, Робева не споменава и дума, че битката отдавна вече е започнала. "Инициативният комитет на БСП, чийто представител се явява тя, щял да информира хората". Твърдя, че хората са вече информирани за пъклените цели на конвенцията - от такива неизвестни автори като мен, чийто брой нарасна на десетки хиляди.
Най-неприятното в този Инициативен комитет на БСП за референдум срещу джендър идеологията, е, че той се пръква тъкмо по време на изборната кампания. БСП постоянно губи гласоподаватели и ми се струва, че за прошнурованите бесепарски активисти, дори свещената борба срещу Истанбулската конвенция, е средство за набиране на електорат. "Възраждане" докопа референдума против еврото, идеята за който бе подета от обществени организации - БСП пък се хваща като удавник за референдума против Истанбулската конвенция. Малко вероятно е вечните депутати от БСП да си спомнят за тази инициатива, след като се намъкнат в 49-то НС.
Подкрепям с цялото си сърце борбата срещу Истанбулската конвенция - тя е борба за България! Тя е и моя съкровена борба! Но ми е неприятно тя да бъде употребявана от пропадащи политически формации. И от хора с безгранична суета, каквато - за мое удивление - изпълва цялото същество на 76-годишната Нешка Робева - класическият пример за "борец без рискове".
П.П. В този, както и в предишния си текст, изобщо не се занимавам с дейността на Н. Робева като треньор. Не разбирам нищо от спорт и тази тема не ме вълнува, а към всички видове професионален спорт имам отрицателно отношение.
Милена Върбанова
ИвайлоК
преди 1 година
Честит Осми Март на всички четящи, пишещи и коментиращи колежки! Сега – съвсем накратко: Мисля, че е съвсем време да организираме среща на живо с пишещите и коментиращи колеги/колежки – поне с тези от тях, които биха имали желание за това. Ще е чудесно, ако някоя от пишещите колежки (да ме прощават колегите) се съгласи и определи място (някъде из България) и време. Относно темата на срещата – обща среща + всякакви теми. И накрая още веднъж – честит Празник на колежките! Желая им здраве, радост и много Слънце! [email protected]
Коментирай