По-зрелите от четящите тук помнят какво е „Изпращане“ и сигурно поне веднъж са присъствали на такова събитие. За по-младите обяснявам – нещо като малка сватба, на която родата, с помощта на шопска салата, кюфтета, тъпан и домашна ракия се прощава с току що постригания нула номер младеж, който на другия ден отива в редиците на родната армия.
В средата на 90те за пръв път видях едно различно „Изпращане“, обаче. Вечерта ме свари в Свиленград и се наложи да опитам да вечерям в единствената работеща в тая късна доба кръчма. Заведението буквално вибрираше на улицата от неописуемата чалга, напираща да спука стъклата и тъпанчетата на сервитьора, който ме посрещна на входа с отчаяния вид на отвлечен, който знае, че никой няма да му плати откупа. Препотеният мъченик с нелепо накривена папионка на залепналата риза просто ми каза, че няма никакъв шанс да се вечеря в кръчмата тази вечер. Имало „Изпращане“. Хвърлих един поглед навътре в заведението. Стадо от подивели зачервени дебелаци мятаха шкембета и паласки в ритъма на някаква простичко безсрамна писклива чалга, изпълнявана на полу-живо от посредствена певица с перхидролени къдрици.ИЗПРАЩАНЕ
91
