Уважаеми господин Божилов,
статията Ви "Викът „Излизане от НАТО“ е вик: „Искам турско робство...“, която прочетох в "Свободно слово", ме предизвика да Ви отговоря:
Членство в НАТО и "турско робство" не са два взаимноизключващи се варианта. Явно сте забравили, че макар Гърция и Турция да са членки на пакта от 1952 г., никой и нищо не попречи на Турция да създаде Севернокипърската турска република. Въпреки яловите протести на всякакви международни общности, включително НАТО. Пропуснали сте и сондажите за нефт, които турските кораби предприемат край бреговете на Кипър, нехаейки за гръцките оплаквания в международните институции.
Ще опонирате, че Кипър като самостоятелна интегрална държава не е бил член на НАТО през 1983 г., когато е извършена турската агресия, нито пък Република Кипър ( гръцката ) е член на НАТО през 2018, когато Турция започва сондажите. Съвсем формално и фарисейски погледнато, Турция, стояща зад кипърските турци, е нападнала една държава, която не е член на пакта, анексирала е нейна територия и е учредила там своя държава-сателит. НАТО може да остане настрана, защото вътрешен конфликт в пакта няма. Но Вие сам разбирате, че да се изтъква подобна формалност, е евтина и престъпна софистика. Истината е, че конфликтът се разгоря между две членки на пакта. НАТО тури на везните Гърция и Турция - и последната натежа много повече. Гърция, като по-слаба, бе пожертвана и си остана с оплакванията. Тя не можеше да отиде по-далеч от тях.
Какво ли пък остава за разградения двор, в който е превърната България, в настоящия момент, когато Турция при Ердоган е стокракратно по-силна отколкото през 1983-а. Не е рекла - не ни е завладяла с военна сила. Тя може да нахлуе в страната ни, когато й е кеф и НАТО не може да й каже нищо. Турция е негов безценен съюзник и пактът ще я остави да си начеше крастата. Представяте ли си НАТО да влезе в някакви военни действия срещу Турция - в защита на България? Не ме разсмивайте! Нито НАТО, нито ЕС, нито САЩ ще си мръднат пръста, ако армията на Ердоган пресече границата и поеме към Бургас, Кърджали, Пловдив, София - или накъдето си пожелае. Глобалистите не третират равноправно своите "членове" - а пък със страна, управлявана от надупени роби - изобщо не се церемонят. Повтарям, крайно наивно е да смятаме НАТО за гарант на нашата целокупност.
Там е работата, че поне в момента ( не се знае докога ), Турция няма интерес да анексира български земи. Ердоган и така господства в цялата Родопска и Странджанска област чрез преките си служители - новите османски аги - "политиците" и олигарсите от ДПС. Тези български краища от трийсет години са под фактическо турско робство и българите там се боят да говорят български език. А християните с презрение са наричани гяури.
Колкото и да не Ви се вярва, драги господин Божилов, тъкмо Русия, а не НАТО, е факторът, който удържа ердогановата агресия и контрира апетитите му да си създаде нова Османска империя, за чийто падишах да се обяви. Русия има свои интереси на Балканите и в тях не се вписва идеята Ердоган да граничи със Сърбия. Да, да, продължаваме да се крепим на Русия, макар и да не сме под "нейното крилце". Евроатлантическата сган у нас не си дава сметка за тези скрити реалности. Или по-точно - тая сган изобщо не я еня дали България ще съществува или не - и от кого зависи това.
Целокупността си засега дължим тъкмо на Путин. Но и Путин има нерви и в някой близък ден ще му писне от българските пронатовски ибрици. В тоя ден на хоризонта откъм Капитан Андреево с голяма вероятност ще се появи "приятелят Тайпи", както галено го нарича "приятелят Боко". И НАТО ще го приветства - бъдете сигурен!
Неприложими са и примерите Ви с Орбан. Първо - на нас ни трябва български Орбан днес, а не след двайсет години, когато не знаем и небето какво ще бъде - синьо или зелено. А кой от нашите сегашни палячовци, според Вас, би могъл да влезе в ролята на Орбан? И второ - българите винаги са научавали уроците си не дори по трудния, а по най-трудния - дори по невъзможния за другите нации - начин. Такава е българската историческа нагласа.
Виждам, че от доста време се изявявате като политически и военен експерт - мяркам Ви чат-пат по разните екрани. Уважавам във Ваше лице българския патриот, който търси изход за страната ни. Но това не е достатъчно за една значима и полезна политическа прогноза, направена от човек на духа. Много често в историческата съдба на народите две и две не правят четири - и страхливите ( да ги наречем "прекалено предпазливи") предначертания са вредни. Този, който иска малко, не получава нищо. Ние, днешните българи, заровихме глави в пепелта, в мизерните дадености и надеждиците
ни са рабски, нищи! Кой за кого ще гласува, колко процента ще спечели сульо-пульо. Нашите велики предци са мислели мащабно - като духовни господари на света, като богове. Смелост, мъжество, вяра - и даже свещено безумие - са ни необходими, а не дребни сметки за утрешния ден. Сметки, чиято перспектива стига до носа ни. Съветът на писателя към неговия народ трябва да звучи като завет, а не като фактура, издадена от писарушка.
Дългът на днешното българско поколение е да унищожи гробарите на държавата - пък каквото сабя покаже! Нямаме избор - или ние или те! И то неизбежно ще се случи - под напора на външно събитие, свързано с войната. Дори ако това събитие е въоръжено турско нахлуване - както гласи пророчеството на Слава Севрюкова.
Милена Върбанова, писател
