Това е лично. Ама не съвсем.
И е за всички обидени от „езика ми“. Най-вече за тия, които две години се катерят на гърба ми със „записи, шкафчета и кюлчета“ и на мой гръб се възпроизвеждат като „борци с мафията“, „борци с Боко и ГЕРБ“ и от сутрин до вечер размахват онова, което не те, а аз изнесох на гърба си много години наред, докато те мълчаха като непоръбени путки.
Били „обидени от езика ми“, ах, недей, и нежни чистофайници!
Значи, докато наблюдаваха години наред безучастно как самичка се биех с Боко и компания, не бяха обидени, ама сега, когато подхванах и тях, защото нямат никаква разлика с Боковци, че даже го минаха и в кретенизма и корупцията, съм лошата „с обидния език“.
Вижте сега, пичове ненагледни, скрупольозни!
Аз много обичам Фаина Раневская, а тя го е казала по-добре от мен: „По-добре е да си добър човек, псуващ цинично на майка, отколкото тиха, възпитана твар.“
Вижте сега, обидени, плашипутарници драги, когато иска човек да се разбере с мен, няма никакъв друг начин, освен да застане очи в очи с мен и да не е посмял да лъже, и да може да понесе истината, която ще му изстрелям от упор. Псувайки. Ето затова се разбирам най-добре с „лошите“, защото каквито и да са, са мъже. И имат сърца. С „добрите“ затова не вървят нещата, защото са страхливи, фалшиви и лицемерни и не понасят истината да им се изрича в очите.
Иначе владея до изкусност изящната реч, много по-талантливо от сегашните набедени грантови „голеееми“ писатели и поети. Ама тия словесни бисери не ги хвърлям на свинете.
В държава, в която 38% от българите не са прочели нито една книга през последната година, а според мен този процент е далеч по-голям, в държава, в която политиците пък са скарани изобщо с книгите и рецитират заучени банални фрази, копнати от тук-там, да изричаш онова, което трябва да бъде чуто, псувайки и ругаейки, е истинска прелест.
Така че, ало, обидените, които иначе от сутрин до здрач, ползват моите разследвания, за да се пъчат като „борци срещу мафията“, но са обидени единствено, когато псувам техните консилиери, а не „другите консилиери“, баш ме брига на оная работа дали сте обидени, колко сте обидени и защо сте обидени. Баш ме брига и за това, че следите единствено не онова, което пиша, а дали „езика ми бил поомекнал“ или не, да ви и у … комплексарите.
За разлика от вас – обидените, аз в живота си, където и да съм била – и по върховете, и на улицата, съм била СВОБОДНА ПО ДУХ и винаги съм казвала какво точно мисля в прав текст. И псувайки. Анадънмо?!
Защото играя мъжки и честно, а не лицемерно, подличко и фризирано, лъжейки вътрешно, а външно морализаторствувайки. Затова, онези, които знаят какво е да си с мене, ми имат респекта.
Да си СВОБОДЕН, душата ти да е свободна, пичове, обидени, е избор и характер.
Още нещо е казала Фаина Раневская, което приемете, че все едно и аз ви го казвам:
„Говорете и мислете за мен каквото си искате. Къде сте виждали котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?“
Веселина Томова
http://afera.bg
