Малко невчесани мисли за пропаганда, лъжи и митове...
Убили са палестинка журналистка на "Ал Джазира" на Западния бряг. Палестинците обвиняват израелската армия, Израел обвинява палестинците, предлага да разследват. При война е така. Не се знае откъде летят куршумите. Винаги има пропаганда, и двете страни се обвиняват взаимно за всяка поразия.
И много лъжи - да не говорим за войната в Украйна. Там какъвто и факт да съобщиш, има противоположни твърдения и обвинения.
И при улични сблъсъци е така.
Българската полиция няколко пъти през годините обяви, че бити от нея хора са се набили сами. Даже за един фотограф казаха, че сам се е ударил и сам си е счупил фотоапарата.
От друга страна всеки площаден активист, примъкнал се към протест, с който няма общо, твърди, че е ял голям бой от полицията.
За белия автобус пред парламента 2013 г. пък имаше идеи, че стъклото му е счупено отвътре, не от хвърляните камъни.
Началото на тази традиция у нас започна през 1990 - тогава замеряха Партийния дом с камъни и в парламента проф. Елка Константинова каза, че прозорците му са счупени отвътре. После като го подпалиха развиха идеята, че е подпален отвътре. Тренчев с мегафон призоваваше да щурмуват, ако до 17 часа не махнат петолъчката от покрива. Щурмуваха, превзеха го и наистина го подпалиха отвътре, но нахлулите твърдяха, че комунистите сами са си го подпалили, а комунистите твърдяха, че щурмоваците са го подпалили. Телевизията излъчи атрактивни кадри - един изнася голямо парче свинско от бюфета на Партийния дом и крещи пред камерата "Месо! Месо!", все едно е открил откраднато кюлче от златния резерв на БНБ.
Тогава през лятото още имаше месо в магазините, но митологизирането на "крепостите" на комунизма, зад чиито стени се крият богатства и тайни, водеше до истерия по площадите. Тогава най-серизно твърдяха, че червената светеща звезда на партийния дом била от рубини и с нея можело да се плати външният дълг на България.
Митовете не умират и се разпалват при всякакво обществено напрежение.
Сега сме свидетели на митологична борба на Путин с фашизма, която той на 9 май представи едва ли не като продължение на Втората световна. Няма нищо оптимистично за бъдещето на света с това мислене, толкова митове и пропаганда, от всички страни.
Иван Бакалов
