"Отвличат ни вниманието!" е най-често срещаното заклинание в мрежите. Чува се и се чете като предупреждение, внушение, апел, мантра, писък и врясък. И според актуалностите и хрониките на деня се почва: Занимават ни с Ценко Чоков, защото заместник държавният секретар на САЩ ни спрял някакъв поток и ни набутал да купуваме стари самолети. Или Цветанов нескопосано възроптал срещу поредното вето на президента, защото ЕК ни глобила едни милиони поради управлението на Борисов. Става и това: Славчо Трифонов лъже за съпругата на президента, а през това време минават процедурите по приемане на един антинароден бюджет и това се прави, за да забравим за нелегалния наемател министър Горанов, който обитава просторно луксозно жилище без да плаща наем на кума си. Или Борисов е на посещение в Саудитска Арабия, за да отклони вниманието на публиката от провалите си на Западните Балкани.
И така нататък... Можем да се върнем месеци и години назад и да открием десетки и стотици примери за "отвличане на вниманието" на т. н. общественост. Но въпросът защо така се тълкуват пропагандните трикове на властта остава висящ и обвит в мъглата на някакви мистериозни предположения, че вниманието на обществото има някаква тежест и значение в политическия живот. И това е колосална заблуда! Нима някой вярва, че моето, твоето и неговото внимание имат някакво значение за Борисов, Цветанов, Караянчева, министрите и депутатите от ГЕРБ и ОП, ДРС, БСП, извънпарламентарните политформации и останалите негодяи, които "творят" безобразията в държавата и живота ни? Кому и за чий е потрябвало моето, твоето и неговото внимание? И кой от управниците се интересува от това какво мисля аз, какво мислиш ти и какво мислят останалите драги читатели и писатели? Нашето внимание, драги читатели и писатели не струва и пукнат грош. Съжалявам.
