Научни изследвания разкриват поразителни закономерности при прераждането

Научни изследвания разкриват поразителни закономерности при прераждането

Тъкмо днес, на Задушница, за опечалените, пълнещи гробищните паркове в страната, следва да се даде глътка надежда, относно това - край на всичко ли е смъртта?

Повече от 30% от световното население вярва, че след смъртта човек се завръща на този свят в ново тяло. Наскоро изследователи от Университета на Вирджиния (САЩ) анализираха данни от най-големия в света архив, посветен на спомени за минали животи. За тяхна голяма изненада, учените откриха необяснима числена закономерност в данните. Какви цифри разкри научният екип и защо те противоречат на всички общоприети рамки?

Най-големият архив в света

Към днешна дата няма категорично научно доказателство, че прераждането съществува. Всъщност, няма ясно разбиране за това какво се случва с човешкото съзнание след смъртта. Но, това не е попречило на изследователите систематично да изучават както самия феномен, така и вярванията, които са се формирали около него в продължение на хилядолетия.

Струва си да се отбележи, че Отделът за изследвания на възприятията (Division of Perceptual Studies – DOPS) към Университета на Вирджиния събира сведения за прераждането още от 60-те години на миналия век. В продължение на шест десетилетия архивът е натрупал хиляди свидетелства, превръщайки се в най-голямата колекция от подобни данни в света. Дълго време всеки случай е бил анализиран индивидуално – подход, който е оставял място за най-различни тълкувания.

Наскоро учените подходиха към архива по различен начин. Вместо да разглеждат отделни случаи, те анализираха статистиката като цяло. Това доведе до откритие, което привлече вниманието на научната общност. Ключово понятие в това изследване е „периодът между животите“ (intermission period)

Статистика без предразсъдъци

Изследователите извлякоха от архивите си всички случаи, в които разследващите са успели да идентифицират конкретен починал човек – включително името и биографията му. Те нарекоха този човек „личност от минал живот“ и сравниха детайлите от неговия живот със сведенията, предоставени от дете, което твърди, че си спомня свое предишно съществуване. „Компетентни разследващи лица са разпитали информатори по всеки отделен случай. Освен детето, сред тях са били родители, близки роднини, а понякога и семейни приятели или съседи. Разказите са били съпоставяни помежду им; показанията на отделен човек никога не са приемани за чиста монета“, отбелязват авторите.

Например, твърденията на детето са били оценявани от две гледни точки. Едната възможност е била най-прякото обяснение – че детето казва истината за минали събития. Другата е била, че детето може да е било повлияно от възрастни, или просто да е запомнило погрешно някои подробности. Даден случай е бил включен в окончателния набор от данни едва след като и двете възможности са били щателно проучени. Този подход е приложен, за да се гарантира, че статистическите данни остават обективни, вместо да бъдат предварително „нагласени“ в подкрепа на предварително зададен извод.

Любопитен 16-месечен интервал

Извадката включва 1678 случая, при които е бил идентифициран „предишна личност“. За 1319 от тях изследователите са успели да установят точните дати и часове на „междинния период“ – интервала между смъртта на „предишния човек“ и раждането на детето. Средната продължителност на този интервал е била 16 месеца.

След това нещата стават още по-интригуващи. Колкото по-внезапна е била смъртта на „предишния човек“ (поради злополука, насилие или внезапно заболяване), толкова по-кратък обикновено е бил този интервал. При случаите на най-неочаквани смъртни случаи, медианната стойност на интервала спада до 12 месеца.

За разлика от това, когато смъртта е била напълно очаквана, междинният период се удължава до 21 месеца – разлика от приблизително 43%. Тази закономерност се запазва дори след като изследователите отчитат влиянието на редица външни фактори, един от които се оказва особено озадачаващ.

Опростените обяснения не издържат

Първоначално изследователският екип изказва хипотезата, че децата може просто да повтарят онова, което се „очаква“ от тях да кажат според нормите на съответната култура. Ако едно семейство вярва в прераждането, детето може да израсне с тази концепция и в резултат на това да описва „минал живот“ под нейно влияние. От тази гледна точка феноменът на прераждането изобщо не би бил мистерия, а по-скоро случай на социално внушение.

Тази предварителна хипотеза обаче не се потвърждава от данните. Всъщност се оказва точно обратното - най-склонни да разказват за „минали животи“ са децата от семейства, които изобщо не вярват в прераждането. Това е напълно неочаквано.

Изследователите разглеждат и други възможни фактори – като точността на разказите на децата, дали семействата се познават помежду си, социалния статус и религията – но ефектът се запазва напълно. Става ясно, че опростеното обяснение, а именно, че децата просто повтарят чутото от възрастните – не издържа на проверка.

Необясним факт

Това е най-мащабното систематично проучване на свидетелства за минали животи, правено досега. „Основният аргумент е мащабът. Докато отделни случаи биха могли да се обяснят като измислица или преувеличение, е крайно невероятно 1500 потвърдени случая да се дължат на подобни фактори“, заявява водещият изследовател в проучването – специалистът по когнитивна невронаука Сайдех Садеги.

В същото време учените се въздържат от правенето на мащабни заключения. Те определят корелацията като умерена: неочакваният характер на смъртта обяснява едва 2–3% от вариацията в продължителността на интервала между отделните животи. Това не доказва изцяяло, че прераждането съществува.

Въпреки това изследователите считат, че никога не са очаквали обстоятелствата около смъртта на даден човек да имат отношение към времето, изминаващо между смъртта и прераждането. Макар все още да не могат да обяснят този загадъчен механизъм, те не могат и да пренебрегнат статистическите данни.

Заключение

Науката едва сега започва да се доближава до концепции, които са били добре познати още в древните култури. Например в индуизма, будизма, вярванията на коренните народи в Северна Америка и много други традиции, прераждането е централен постулат. Смята се, че ако човек умре внезапно, преди да е приключил със земните си дела – душата му се завръща в нов живот и тяло много по-бързо.

Светослав Атаджанов